Габровският драматичен театър отправя две горещи комедийни предложения за горещите юлски вечери. Любимите на публиката представления, многократно играни из страната – „Михал Мишкоед“ и „Чешити“, ще бъдат представени в ЕМО „Етър“. За габровци и гостите на града това е изключителна възможност да се насладят едновременно на майсторска актьорска игра на Прочетете повече…
Пред-потенция Индоокеански облаци, пълни, пълни, гъсти със сияние – безбрежно мощно удоволствие от собственото бяло нищо. *** Ах, очите ти да се пълнят с тъмна жега бавно и да ахнем. *** Палмите обичат океана, а океанът – той се движи. *** Над планините на Арабия внезапно проумях Прочетете повече…
*** Хвани ме за ръка. Поведи ме към твоето слънце. Покажи ми изгрева на любовта и залеза на самотата. Разкажи ми за неща, които не познавам. Усмихни се. Прошепни ми двете думи, вдъхващи живот дори и на мъртвец. *** Отминаващото лято утаява нуждата от свобода. Настанявам се в креслото. Прочетете повече…
“Ние не наследяваме земята от нашите родители, а я вземаме назаем от нашите деца.” Антоан дьо сент Екзюпери Всеки човек, който вярва, че трябва да остави един по-хубав свят на своето по-добро аз, децата си, ще оцени високо тази книга. Интересува ли ни проблемът с изчезването на пчелите или както Прочетете повече…
Още преди да чуе стъпките и да види задаващия се силует, бай Стоимен долови миризмата на изпотеното му тяло и отдавна покрития с плесен вехт ямурлук. Крачките на Учителя (както беше прякорът на съселянина му и негов ловен другар) бяха бавни и отмерени. Стоимен не сваляше сините си очи от Прочетете повече…
Тази нощ ще ви разказвам за свирня на жежки струни. В тази нощ, с торбата празна тръгнала съм… Тъмни руни пътя ми завързват тежко, оцелявам на прибежки, давеща е всяка нежност, дом не свъртам – неизбежно е . Тази нощ ще ви разказвам… Облаци – в душата тъмна, тежки, душни Прочетете повече…
СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО (На Петко и Пенчо Славейкови) На моста над реката стоеше млад мъж, който правеше хартиени лодки от листи, на които със ситен ръкописен шрифт се мяркаха текстове. На моста над реката стоеше мъж с детска количка, който правеше хартиени лодки и ги пускаше по течението. На моста над Прочетете повече…
Сега, след толкова години… Вървях…Без ум… Без глас… Без дъх по хлъзгавите серпатини към твоя непристъпен връх… Обожествявах те…Мадона… Възкръснала от пепелта… Ти вяра моя… Ти – икона… Ти – идеал за красота. Не се сърди… Съвсем на края… Разбрах… На времето на пук. Ти си при мен… Във тази Прочетете повече…
Забивам острието на лопатата в спеклата се земя. Уцелвам корен. Изтеглям. Забивам отново. Коренът поддава. Хващам здраво сапа и с все сила натискам острието. Кракът ми потреперва. Коренът се къса на две. Напълвам лопатата с пръст, която изсипвам на половин метър разстояние от образувалата се ямичка. Потя се обилно. Мария Прочетете повече…
Ти си мое убежище, аз съм твое алиби в този свят, невъзможен до случване. Тъй забавно жесток, че ни даде да минем под дъгата му, с крехкост до счупване. Ти си моя тъга, аз съм твоя картина, в светли нощи, в забравено съмване, след които мълчим, та дано ни отмине Прочетете повече…