О, колко бързо свършва любовта! Подир последната илюзия и първата покруса настава безразлична самота, която вледенява всички чувства. Тогава почва петият сезон, когато вън от датите живееш – дори да виждаш цъфналия клон или да те засипва снеговеят… Сълзата криеш във студен юмрук. Дали си жив, от огледалото разбираш… Обърнал Прочетете повече…
Натежават телата, натежават джобовете, грижите натежават, греховете натежават. Ежедневието е натежало от разговори, сметки, гадости и равнодушие, думите звучат по-тежко и авторитетно, шоу-програмите са с по-голяма тежест от философията, вярата, литературата… И, ако кажем, че душите ни олекват, ще прозвучи плакатно, милозливо, просто глупаво – душите нямат тежест, не е Прочетете повече…
Пътищата на падението са много. И са толкова разнообразни. Струваше ми се, че животът е като една магистрала, по която караме бързо. И ако не успеем да се блъснем преждевременно, то спираме на различни отбивки и капанчета, които ни дърпат назад. Каквото и да правим, все ще се спрем някъде, Прочетете повече…
Тази зряла любов, тя така ни подхожда, като белег от смях покрай рая на устните и велик благослов, уж невинна, прохожда, нелишена от грях в паметта ѝ за пръстите. … Тази зряла любов, тя така е тревожна, че е рано за сън, а е късно за съмване, а животът, готов Прочетете повече…
Понякога захвърлям своя кръст, превит на две от грижи и умора. Но се изправям тутакси в цял ръст, защото мама бди за мен отгоре. Понякога ме режат глад и студ – плътта ми сякаш рухва в адска яма. Но ето – имам хляб днес… И уют! Защото бди за мен Прочетете повече…
Сезони се въртяха, министри хвърляха оставки, а аз самият боледувах, ударен от лъжа – по тънките ми нерви пълзяха подли мравки, светът за мен бе черен, ала сърцето ми оставката не хвърли, сърцето издържа… Сега, когато клеветата мина и замина, и само споменът ръждив дълбоко в мен тежи, когато мойта Прочетете повече…
Толкова е хубаво че има такива моменти неподозирани късчета време (безвремие отсъствие на време) – в тях се объркват понятията причинноследствените връзки излизат от строя логиката прагматизмът на нещата условностите предразсъдъците няма повод няма обяснение за тяхната поява от нищото (това безкрайно нищо!) – освен че може би е пролет Прочетете повече…
Успешното партньорство между Драматичен театър „Рачо Стоянов“ и Народен театър „Иван Вазов“ продължава с представянето на най-нашумелите спектакли от сцената на Народния театър. Само месец след софийската си премиера, постановката „Актрисата“ ще бъде представена пред публиката в Габрово. Събитието ще се състои на 22 юли, от 19.00 часа на сцената на Прочетете повече…
Една прегръдка И една целувка на някаква гара В някакъв град през някой ден на някое лято… Бял диамант в нечии спомени завит в коприна В малка кутийка Скрит под сърцето На място без име… Ще стане на въглен, ще стане на пепел В отвъдното място Във вечната нощ На Прочетете повече…
Към думата “любов” съм алергичен. Не мисля, че в стиха е абсолют. И правило на рима със “обичам” наложена на всички не дочух. Не мога да ви пея летен шлагер, да бъда мебел в пълния ви хол. Да свиря, щом е казал господарят за слънцето, жените в ре бемол. А Прочетете повече…