Мистерията B-Files – в обертоновете на затихващото жужене (ревю) – Доротея Луканова
“Ние не наследяваме земята от нашите родители, а я вземаме назаем от нашите деца.”
Антоан дьо сент Екзюпери
Всеки човек, който вярва, че трябва да остави един по-хубав свят на своето по-добро аз, децата си, ще оцени високо тази книга. Интересува ли ни проблемът с изчезването на пчелите или както всяка алармираща вест за вече липсващ или намалил популацията си животински вид, минава покрай нас като вчерашна новина, вече затрупана с днешните потоци информация? Свикнахме ли да живеем с природните бедствия, с колизиите, с мръсния въздух така, както свикваме с всичко и бавно претръпваме? Ставаме ли апатични? И започнахме ли да възприемаме такава информация като нечие „стряскащо предзнаменование”, което разглеждаме като бръщолевене на стара знахарка.
Към света е отправено предизвикателство от руски милиардер, който обявява награда от 100 милиона долара на този, който съумее да открие причината за изчезването на пчелите в света. За целта обявява, че ще подкрепи 120 екипа от цял свят, като при необходимост им помогне финансово. В емоционално послание в социалната мрежа той начертава параметрите и условията за участниците, което довежда до милиони прочитания и бурен интерес от много желаещи наградата.
Трите основни сюжетни линии в „Мистерията B-Files“ се фокусират върху българските екипи, които авторът подбира с вещината на добър познавач на българското общество. Комбинацията на женските образи с мъжките е осмислена и през призмата на любовта, основното движещо живота чувство.
Най-напред Мария Павлова, авторката на книгата, ни запознава с първия екип изследователи: учени и преподаватели – доц. Калина Янева и ст. н. с. Андрей Велев. Прецизно описва образите и постепенно изгражда характерите в процеса на действието. Като заплитането на нишките на Ариадна оформя възелчетата, готови в най-неочаквания миг да се разплетат, за да разкрият същественото. Тлеещата все още искра между двамата герои сякаш ще пламне отново в процеса на съвместната им работа. Този втори план на неслучилата се любов между тях подсилва емоционално сюжетната линия.
Втората двойка – обратно на първата – са двама млади и влюбени, избрали идиличното спокойствие на живот извън града, в Родопите, където се грижат за възрастния дядо на младия мъж, Пако, весело наричан „Пакош” от неговата любима Илонка. Вълшебен е техният свят – облян от силните им чувства един към друг и белите им души. Героите от тази сюжетна линия живеят в стопанство с пчелни кошери, изкарвали прехраната на няколко поколения. Идеите на младите са да градят лека-полека своя живот в красота и смисъл, в съзидание и любов, с грижа за животните и хората. Важен елемент от сюжетната линия на Пакош и Илонка е „болестта” на мъжа. Тя играе и съществена роля в способността му да усеща процесите около себе си по един специфичен, недостъпен за останалите, начин. Това донякъде обяснява и решението на Генадий Мавров, руският милиардер, да ги избере за един от екипите, които да разкрият голямата тайна около застрашените от изчезване пчели. Следвайки нишката на семейството в планината пред очите ни се разкрива много от красотата и хармоничния свят на тези насекоми. Сякаш мислено се пренасяме и сядаме пред кошера, затваряме очи и слушаме нежното жужене, застрашено да утихне завинаги.
Свеж и нестандартен е третият екип. В него е млада и нахъсана журналистка, която не спестява истината на хората и подхожда доста агресивно в работата си. Без приятели и недобре приемана от бранша си тя остава отново без работа и започва да търси партньор за екипа, за да се впусне в приключение, което я зарежда с много силна амбиция и мотивация. Единственият, който се отзовава, е млад фотограф – Мирослав Денев. Неговият интерес е свързан и с професията му и възможността чрез финансовата подкрепа на руснака да успее да реализира идеята си за филм, както и да изследва фотографски ултравиолетовия спектър, в който виждат пчелите.
Магията на романа се забърква като в стара рецепта на вълшебник древен, богато украсена с митология и легенди, мислите на всеки герой, емоциите и усещанията му. В моментите на граничното усещане между реалност и фантазия се заплитат най-любопитните завръзки, които остават до края на книгата.
Няма да ви разказвам повече, защото не искам да ви отнема миговете на удивление, любопитство, нетърпение и радост от прочетеното.
Заповядайте на това вълнуващо пътешествие и бъдете готови да не оставите тази книга, докато не стигнете до последната страница, когато ще поискате да започнете да я четете отначало. Кой ще открие голямата тайна ще разберете сами по силно вълнуващ начин.
А аз казвам: „Благодаря, Мария, за смисъла, за енергията и за красивото четиво!”
