Не вятър отнесе най-красивите мисли. Не ръката не записа тежките истини. С никого не споделих нашите тайни. Не долових, че това за другите край е. Не слънцето изпепели точните думи. Не нощта разполови съня помежду ни. Без ноти знаех как пред мен ще звучиш. Никога без причина не те промълвих. Прочетете повече…
Наскоро излезе от печат поетичната книга на Симеон Аспарухов “Приказка само за теб” (изд. “Библиотека България”). Редактор на книгата е Маргарита Петкова, а художник Александрина Валенти, печат “Симолини-94”. Вашата “Приказка само за теб” ви очаква тук: https://www.biblioteka-bulgaria.bg/bg/prikazka-samo-za-teb/ С всяка закупена „Приказка само за теб“ вие дарявате 2,00 лв. на новооткрития Прочетете повече…
Тя е нереална. Но я има. Има я! За бога, съществува. Наистина. Музиката винаги ме вади от равновесие и няма начин това да спре. А тя сякаш е спусната отвисоко за пред мене нарочно. Тя! Музиката и момичето, за което ви разказвам. Заради всички звезди, пред които свалям гарда. Лана Прочетете повече…
Живее ли в тебе човек, останал без вик, заседнал на гърлото, подреждащ мълчания? Живее ли в тебе човек, дави ли себе си в непоискани съ́лзи и твоите отчаяния? Живее ли в тебе човек, превърнал те в рана от обич към него – без колебания? Живее ли в тебе човек, присъства Прочетете повече…
Къде сте, вехти надежди, несъществували спомени, непродължили срещи и амбиции уговорени? Къде сте, погълнати знания, оковани с човешката похот, спящи слуги на мании, глухи за шумове грохотни? Всякога с действия никакви подминаваме викове, с врати за света затворени все по-малко говорим. Недовиждаме, недочуваме, превърнахме се в мошеници, еволюция на сбогуването Прочетете повече…
Завий ме с ръце, със парфюм, днес няма с теб да вечерям, нямам нито излишни думи. Не тръгвай. Едва те намерих! Остани за прегръдка и погали ме. Не преставай да ме прегръщаш. С косите си, ако можеш, стопли ме. Добре си дошла, когато се връщаш. Всеки път в това ме Прочетете повече…
Търся теб! Търся те в дни от онези, в които знам как да обичам. В дни, във които вятъра питам защо с мен се затичва… В дни дълги, в каквито обичта сричам и са пълни с топлина за обличане. Търся теб! Търся те в дни от онези, в чиито кратки Прочетете повече…
Любов не е прошепването в ухото, а уместно изпусната дума наслуки. Едничка връв от прежди в кълбото, рандеву с окото – тайнство в пролуки. Любов не е случаен трепет по тялото, не е капка в роса, цвят и разлистване. Представлява отражение в огледалото, въпрос и отговор: „До поискване“. Не е Прочетете повече…
Денят предхожда нощта, а тя прохожда в сънища, сънищата глозгат деня, когато се стапят илюзии. Кривят и крадат времето, защото то играе двулично с животи и други различия, посяли за себе си семето. Закъснели да си простят от студеното ръкостискане, с подчертана изисканост и издишани пошлости. Дали са едни и Прочетете повече…