Поезията – Симеон Аспарухов
Не вятър отнесе най-красивите мисли.
Не ръката не записа тежките истини.
С никого не споделих нашите тайни.
Не долових, че това за другите край е.
Не слънцето изпепели точните думи.
Не нощта разполови съня помежду ни.
Без ноти знаех как пред мен ще звучиш.
Никога без причина не те промълвих.
Не дъждове изплакнаха се в очите ми.
Непознати пространства обличаха ни.
Наистина няма други виновни.
Сам съм, без теб, след всичко огромно.
Изкрещя в съществуването като живот.
Преди да разкажеш на мен за света.
И ако животът е бил обикновен анекдот,
себе си щях в жертва да принеса…
* Снимка: Светослава Мадарова
