“Приказка само за теб” – новата поетична книга на Симеон Аспарухов
Всички от вас, които ме познават, знаят, че не съм от вечнопрепоръчващите, ако ми позволите препратката към „Вечнозаседаващите“ на В. В. Маяковски. Правя това уточнение единствено с цел да подчертая, че когато представям пред читателската аудитория български творец, то не е по приятелско загрижие или на принципа noblesse oblige. Правя го с цялата си отговорност и убеденост, че Симеон Аспарухов е доказал вече себе си като автор, доказал се е като личност, която не прави компромиси с литературните традиции и работи за съхраняването им и за по-нататъшното им развитие.
Първата му книга „Дни за обичане“ получи широк положителен отзвук у читателите, които търсят стойностни произведения и които с нетърпение дочакаха „Приказка само за теб“. Сами ще се убедите, че Симеон Аспарухов се откроява със свой собствен поетичен глас, с тематика, синхронизираща на времето, в което живеем, с проблематика, която повечето стихописци избягват, поради нейната сериозност. Стиховете му притежават онази образност и достоверност, която е толкова необходима днес, че читателите се припознават в творбите му, приемат ги като свои, а всички най-добре знаем, че това е правилното мерило за значимостта на един автор.
Не разхвалвам, заставам зад всяка своя дума. Така, както заставам зад думите на Симеон Аспарухов, защото той не е самотен бегач на къса дистанция, а по-скоро маратонец, който носи отговорност към таланта, морала и гражданската си позиция.
След като четете моите думи, значи вече сте убедени в това, което казвам, защото стиховете вече са приютени в сърцата ви. Разгръщайте ги от време на време там.
Маргарита Петкова
МЕТАФОРА
Автор: Симеон АСПАРУХОВ
С трясък небето ме стресна,
изви се уплашено вятърът,
прелетя рязко птица в отвесното,
заслепиха ме лумнали факли.
Аз вървях след тях нататък
по пътека с обрулени макове,
минах през някакви релси напряко,
покрай перони, смълчани в очакване.
Без да зная къде съм тръгнал,
с всяка крачка налучквах посоката,
подминавах настръхнали ъгли
и усещах, че ти си наоколо.
В този свят на джуджета и великани
времето няма стрелки. То се носи по вятъра.
Днес сме тук, а утре ни няма –
любовта е която остава.
И тя не е метафора.
Източник: Библиотека България
