Страх от себе си – Симеон Аспарухов
С колко още думи ще си приказваме,
с колко още ветрове ще се мъчим,
колко време ни бе отнето, но имахме
пример, че животът живот ни връчваше.
Поили сме дните си и носим ги тъжни,
отваряхме ръце и души към кръста си,
мечтаехме за по-големи окръжности,
а водите се стичаха през пръстите ни.
Аз единствено само, и вятърът също,
не търсим необичайното в тъмното.
Не е страшно и затова се извръщаме
към същностите, които сме всъщност.
* Снимка: Светослава Мадарова