Вечеря – Симеон Аспарухов
Завий ме с ръце, със парфюм,
днес няма с теб да вечерям,
нямам нито излишни думи.
Не тръгвай. Едва те намерих!
Остани за прегръдка и погали ме.
Не преставай да ме прегръщаш.
С косите си, ако можеш, стопли ме.
Добре си дошла, когато се връщаш.
Всеки път в това ме превръщаш.
В друг. В мъж. В дъжд. Валиш ме.
Па́риш! Париж си. Тук болиш ме.
Любов ако си, ще издържиш ли?
Ще бъдеш ли с мен на вечеря?
Сияеща, моя, днешна вечернице!
Ще изтрия мен от своето вчера.
С теб да съм – да усетя вечност.
Завий ме сега със ръце и парфюм –
ще им подаря тази наша вечеря,
отлей в мене една от своите думи –
да помня теб и да забравя вчера…
* Снимка: Светослава Мадарова