Любов (не) е – Симеон Аспарухов
Любов не е прошепването в ухото,
а уместно изпусната дума наслуки.
Едничка връв от прежди в кълбото,
рандеву с окото – тайнство в пролуки.
Любов не е случаен трепет по тялото,
не е капка в роса, цвят и разлистване.
Представлява отражение в огледалото,
въпрос и отговор: „До поискване“.
Не е гласът, а послание с интонация.
Внезапност е, завихряне на вълните…
Молитва е, разпятие и инкарнация,
мигове преди смърт, после разбити.
Любов не е мъка, а огънят сред сълзите.
Не е задължение, нито нечие обещание.
Тя е фин прашец от цветя по пчелите.
Просторът в мечтите. Самопризнание.
Любов не е история. Винаги разказва сега
за поне чифт стъпки на обща пътека.
Не е сломен спомен за лятото под снега.
Любов има, ако човек живее в човека.
* Снимка: Светослава Мадарова
