Мечтателите може и да умират, но мечтите никога. Iron Maiden Магмар Стивънсон беше на четиринадесет. Преди половин година бе диагностициран с една много рядка и коварна болест. Спинална мускулна атрофия. Тази пуста болест прикова момчето на инвалидна количка. Постепенно мускулите на крайниците му започнаха да отказват работа за организма му. Прочетете повече…
Тя се наведе към него, протегна врат и източи устните си напред – в неприятна фунийка. Защо, по дяволите, прави така? – за миг си помисли той и също се наведе напред, обзет от недоволство. Докато главата му се приближаваше към нейната, той притвори очи, защото беше от хората, които Прочетете повече…
„Няма да те изоставя, ако и ти не ме изоставиш” С тези думи завършва последната сцена между Кевин и Горди Алън в новия роман на американската писателка Хелън Дънбар. Това е една прекрасна прочувствена история за силата да оцелееш след трагедия и да излезеш от затвора на травмиращото си детство. Прочетете повече…
Несъмнено това е сборник, изпълнен с разкази, които събуждат известен размисъл за ежедневието, но представени чрез похвата на иновативен вид осъвременена вълшебна приказка. Книгата е приятно четиво с интересни идеи и загатнати общочовешки истини. Вълшебно преживяване с кралица, оплакваща идеалистичната душа на своя дядо, крайностите на женската суета, преобърнати суеверия, Прочетете повече…
Помниш ли ме? Зная, че ме помниш. Как ли се забравя тишина? Там, където някой те е стоплил винаги ухае на тъга. Там, където някой те е чакал пътищата още те следят, опустяват гарите без влакове, нощите отказват да заспят… Страх те е навярно от сълзите ми- аз не плача. Прочетете повече…
Яна Вълчева е родена през 1980 г. Живее и твори в любимия си Бургас. Първата ѝ книга „Дишам спомени” излиза през 2010 г. и е представена на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет”. Нейни стихове са публикувани в различни поетични сборници – „Приятели в поезията”, „Море”, „Всичко за майка Прочетете повече…
Стоя сама в ателието. Чакам някакви хора, нарочили се за приятели, които после ще потънат във времето. С Нероновска надменност, защото вече нямат интерес. Думи… Лицемерия… Поклони… Но ги чакам. Човек има тази ненормална потребност да се убеждава уж докрай, и отново докрай, в безсмислието на наивното си доверие… Гледам Прочетете повече…
“They are here!” A volunteer shouts and I see pretty decent crowd, when I look around. Actually it looks like the entire Carrboro. “Seriously, we need to get out.” Chase says quietly, nudging me in the elbow. So, yes, the crowd covers most of the proofs for our efforts. I Прочетете повече…
Остатъка от поемата. Или пък пороците, или може би любовта на Амедео и Жана ще отърве лирическия герой в поезията на Росен Карамфилов. Защото той страда, измъчван от неистовите си копнежи по един ангелски образ, който сякаш е останал някъде в миналото или го зове от мрачната бездна на горестното Прочетете повече…
В часовете на най-тъмното му синьо малко преди да потъне в черно-то, времето, е непринадлежащо. И аз подобно стар колекционер започвам да разгръщам класьорите със спомени. Вътре е шахматна дъска, но пак виждам само черните фигури и те върху черни квадратчета. Искам да стъпя на бялото, да спася царя – Прочетете повече…