мисъл седя си вкъщи и пътувам *** първи сняг пушекът свива гнездо *** лято камъчета в обувките *** пролетта идва куцайки *** учителите също плачат *** Коледа стъпки пред входа *** душа пламък в очите *** есен всеки ден с нова дреха *** любов пеперуди в стомаха *** самота разполага Прочетете повече…
Научи ме да познавам най-тихия тон на думите, да усещам вдишванията преди изричането им. Стоях дълго на ръба, защото чувах само свистенето на вятъра, отчаяното блъскане на вълните и агонията на рушащия се камък. Сега правя първата крачка по обратния път към избухналия смисъл на началото, защото знам, че светът Прочетете повече…
Виждали сте го в градинката пред Народния театър, край фонтана със статуя на момиче. До краката му стърчи грамадна чанта, край него, ако сте дошли към седем сутрин, мирише на хляб. Висок е, прегърбен, продава гевреци от две години, откакто аз чистя градинката пред театъра. Народ много в тая градинка Прочетете повече…
Разпадаме се в срещите като деня преди залез започваме да търсим спасение в нюансите. А той потъва в тъмното, тази красота ще остане за кратко – изгубени под сянката на уличната лампа в думи и мълчание нощта остарява побелява до утро. Нейната тиха възраст е нашето успокоение… Автор: Нели КИРИЛОВА Прочетете повече…
Нели Кирилова е родена в гр. Троян през 1990 г. Живее във Велико Търново. Завършва специалност „Българска филология“ и магистратура „Литература и култура“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. В момента е докторант по Българска литература след Освобождението в същия университет. През 2016 г. и 2017 г. е Прочетете повече…
Живеем в XXI век. И несъмнено това е време, в което вдъхновението е навсякъде, от неоспоримото въздействие на смартфоните и изкуствения интелект до младия площад, очакващ своята женитба с красивата революция. Живеем във време, в което се рушат стени, за да бъдат издигнати други. Живеем във време, в което е Прочетете повече…
Твоят Париж не е моят Париж Ти не си моята Нотр Дам аз не съм твоят Лувър Ти не си моята Сена аз не съм твой Монпарнас Моята сянка никога няма да настигне твоята по Шанз-Елизе колкото и слънцето да се прави на крал и небето да е кралско синьо Прочетете повече…
Съучениците му викаха Слепия. Не беше сляп, но очите му бяха болни и се налагаше да носи очила с големи диоптри. Зад огромните лупи лицето му изглеждаш неестествено и това беше повод да отнася всекидневни подигравки. Криеха му тетрадките, ритаха му чантата, обиждаха го. Понякога го замеряха и с камъни. Прочетете повече…
Иво Сиромахов е роден през 1971 г. в София. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. Висшето си образование завършва през 1996 г. в НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. От август 1998 г. до април 2000 година Иво Сиромахов работи във вестник „24 часа” като автор на Прочетете повече…
Тя стоеше на пейката и докато гледах силуета ѝ, кой знае защо той ми заприлича на изрязан от хартия и някак изкуствено залепен върху въздуха. Носеше старомодна тъмнокафява рокля, чиято яка бе украсена с елегантна метална брошка. Беше без палто. Някой би си казал – луда е. На мен обаче Прочетете повече…