Хайку и краткостишия – Венелин Бараков

мисъл
седя си вкъщи
и пътувам
***
първи сняг
пушекът
свива гнездо
***
лято
камъчета в обувките
***
пролетта идва
куцайки
***
учителите също
плачат
***
Коледа
стъпки
пред входа
***
душа
пламък
в очите
***
есен
всеки ден
с нова дреха
***
любов
пеперуди
в стомаха
***
самота
разполага се
като
у дома
***
на края на света
открих
теб
***
манастир
да остана
или
да си тръгна
***
така и не се научих
да си държа езика
зад зъбите
***
думи
оръжие
***
бягство от суетата
работя като
учител
***
поезия
когато си тръгнеш
да оставаш
***
самочувствие
една фалшиво изсвирена нота
***
на небето
има място
за всички
***
вяра
никой
не е
сам
***
към себе си
не хвърляй сянка
върху никого
***
оградени сме от врагове –
всичките отвътре
***
у дома
в храма
пред иконите
***
отсъствие
отпечатък от мида
вкаменелост върху плътта
***
любов
пиша
за теб
***
път
всеки
е сам
***
тъга
гнездото на сърцето –
паяжина от мисли
***
вечен живот
заедно
***
порой
дъждът пише
по прозореца
***
молитва
едната страна
слуша
***
слово
думите
са свещени
***
в душата
на човека
страстите водят
война
***
мозайка
ти си
липсващото парче
***
тишината
лекува
***
старостта
нарекох
нелепа
случайност
***
самота
студът си отива
само навън
***
правопис
пиша думата майка
с главна буква
***
съвест
накрая оставаме
двамата
***
щастие
идва
тихо
***
его
след мен
след теб –
прах и пепел
***
поезия
усещане за
смисъл
***
кръговрат
всяка сълза
достига до небето
***
съблазън
жената покорява
с външност
мъжът –
с реч
***
поезия
споделен
живот
***
Акатист на Бога
за учените е необяснимо
за мистиците е очевидно
***
съвест
спи
спокойно
***
всичко е преходно
освен любовта
прах и пепел
***
любов
обител
и тяло
***
достойните постъпки
да ги аплодираме
***
алкохол
минало свършено
време
***
с отворена уста и очи
Смъртта надминава всички
***
обичам
синоним
на думата
търпя
* Снимка: личен архив