И още нещо – Яна Вълчева
Помниш ли ме? Зная, че ме помниш.
Как ли се забравя тишина?
Там, където някой те е стоплил
винаги ухае на тъга.
Там, където някой те е чакал
пътищата още те следят,
опустяват гарите без влакове,
нощите отказват да заспят…
Страх те е навярно от сълзите ми-
аз не плача. Аз съм светлина.
Може би приличам на обичане,
но съм само полъх на жена.
Спомняш ли си още аромата ми-
слънчево усещане за нежност…
Другото е шепот в тишината,
спомен някакъв. И още нещо…
* Снимка: Пейо Пеев, Art Studio Allure
