– Чакай сега. Нали трябваше да е изчезнало вече? – Да, сър! Щяхме да го изчезнем, но… – Бяхме го изчезвали преди 50 години, нали? – Ту изчезва, ту се появява, сър! – Казаха ми , че било изчезнало миналия месец! – Казахме, че то само ще изчезне, сър! Ние Прочетете повече…
Под върха на Зелената планина има една стара къща с малък кръгъл купол. В нея живее астрономът Солвестър. Той има дълга бяла брада и малко прилича на Дядо Коледа. Даже някои хора мислят, че Силвестър и Дядо Коледа са братовчеди. Когато нощта се спусне над планината, Силвестър отваря купола на Прочетете повече…
Прибирам се след хиляди копнежи. Мечтаех си отдавна за това. Не ми палете лампи! Замълчете! Да вляза в себе си, да разбера! Отвътре да почувствам без остатък на моя собствен смисъл същността! Отлагах го в торпедото на дните – не чувах и не виждах досега… Немилостиво темпото пленява душите ни Прочетете повече…
Животът ни като софра, със винените чаши, с петната мазни от храна, с нечистото и прашното. Калта по белия килим… Фалшивата ни слава… И ний – преситени мълчим, докато го предаваме. Посели сме слова, които няма да покълнат, предем несръчно, без душа. Стои сурова вълната! Студени куките мълчат, останали без Прочетете повече…
Живеем в турбулентно време. В резултат на това сме изправени пред световни проблеми – набиращия мощ тероризъм, киберпрестъпността, глобалното затопляне и др. Ключът към разрешаването на подобни проблеми и предотвратяването на световни катастрофи е образованието. Съвременното образование е призвано да бъде носител на надеждата за едно по-добре устроено бъдеще. Бъдеще Прочетете повече…
Понякога погледът ти е като чужд език. Опитвам се да го разчета, а не разбирам почти нищо. Чувствам се като пътешественик в непозната страна. Вървя по улицата на забутано селце. Търся къде да пренощувам. Знам само няколко основни думи: здравей, довиждане, хляб, вода, наздраве, колко, благодаря, гладен, къде, книга, да, Прочетете повече…
Всяка вечер навиваш мислите като механично ключе на детска играчка очакваш да засвири, да отпътува, да отмери малко от живеенето ти в своето движение – от другата страна на стената се прожектират само сенки с надеждите си за образи от миналото. И като морето събираш със всеки сън чертите на Прочетете повече…
Не говори! Рисувам ти любов – Внезапна, премълчавана, последна, онази, за която си готов над пропасти бездънни да ме следваш. Не са ми нужни цветове за нея, за нашите очи е светлина, на тъмно ние с тебе я живеем – на тъмно се живее любовта. Рисувам ти любов, не говори! Прочетете повече…
Тя много ми стяга. Чувствам, че ще се пръсне. И има много невидими бодли, които падат само от топлината ласката. Нещо отвътре напира през нея и иска да излезе навън… Тя държи същността ми в цялост, за да си бъде на мястото. Омотала ме е като дебело зебло. Под нея Прочетете повече…
