Непослушната звездичка – Иво Сиромахов
Под върха на Зелената планина има една стара къща с малък кръгъл купол. В нея живее астрономът Солвестър. Той има дълга бяла брада и малко прилича на Дядо Коледа. Даже някои хора мислят, че Силвестър и Дядо Коледа са братовчеди.
Когато нощта се спусне над планината, Силвестър отваря купола на покрива, застава зад големия телескоп и започва да наблюдава звездите на небето. И си записва какво е видял в една голяма тетрадка.
На небето има милиони звезди и Силвестър знае всичко за тях. Знае как се казват, кога са се появили, как се движат по небето и кога светят най-ярко.
Преди много, мноого години прапрапрадядо то на Силвестър бил построил тази къщичка, нарекъл я „обсерватория“ и започнал да изучава звездите. Той изобретил първия телескоп и открил, че на Луната има планини. Казвал се Галилей и Силвестър много се гордее с него.
Горе на небето точно в средата на Млечния път има една непослушна звездичка. Тя се казва Стела и е най-мъничката от всички звезди.
Стела постоянно измисля разни пакости. Най-често си играе на криеница. Скрива се зад някоя по-голяма звезда и тогава Силвестър започва да се чуди къде си е отишла. И тъкмо когато се разтревожи за нея, Стела се появява отнякъде и почва да му се смее.
През една лятна нощ се случи нещо необичайно. Стела изведнъж полетя към Земята, спусна се над Тъмната гора и изчезна.
„Край! – помисли си Силвестър. – Повече никога няма да я видя.“
Стана му тъжно. Стела често му създаваше проблеми в работата с това, че не стоеше на едно място, и му се налагаше постоянно да записва в тетрадката си някакви цифри, но без нея щеше да му е скучно. Кого щеше да търси сега с телескопа си?
Но на следващата нощ Стела отново се появи на Млечния път и затрепка по-усмихната от всякога.
След няколко дни звездичката пак се спусна от небето и слезе в Тъмната гора. Какво ли правеше там?
Силвестър взе фенерчето си, излезе от къщата и тръгна да търси звездичката. Изведнъж видя между дърветата лъч светлина. Тръгна по посока на светлината и стигна до поляната с дивите ягоди. Там горските животни играеха на гоненица, тичаха, прескачаха паднали дървета, криеха се зад храстите. Силвестър се скри зад един бор, за да не ги изплаши. Стела беше кацнала върху една брезичка, осветяваше поляната и се заливаше от смях.
Игрите продължиха до сутринта. Чак когато първите слънчеви лъчи докоснаха короните на дърветата, животните се разотидоха в къщичките си да спят, а Стела литна безшумно нагоре и застана на мястото си в Млечния път.
Силвестър се прибра в обсерваторията, отвори дебелата тетрадка и записва в нея:
„Когато видите някоя звезда да пада от небето, не се тревожете. Тя не е изчезнала, просто е отишла да си играе с горските животни.“
* Изображение: http://ivosiromahov.com/
* Текстът е част от книгата на Иво Сиромахов „Малки приказки“. Илюстрации и графична концепция Милослава Найденова. Изд. „Сиела“, София, 2016.