Свободно слово – Иван Димитров
– Чакай сега. Нали трябваше да е изчезнало вече?
– Да, сър! Щяхме да го изчезнем, но…
– Бяхме го изчезвали преди 50 години, нали?
– Ту изчезва, ту се появява, сър!
– Казаха ми , че било изчезнало миналия месец!
– Казахме, че то само ще изчезне, сър! Ние само му създаваме необходимите условия! Нали разбирате?
– Щяло само да си изчезне? Но твърдите, че вече е изчезвало!
– Да сър! Ту изчезва, ту се появява сър!
– Значи изчезналите се появяват? Това е свинство! Това не трябва да се допуска!
– Изчезващите се появяват , да, сър! Това се случва на периоди, сър! Ние знаем проблема, сър! Правим изследвания, сър!
– Изчезвало то! Само мамите началството! Така знаете ли къде ще завършите? Тук колко изчезнали има…
– Не е изчезнало още, сър! Винаги е на ръба!
– Изчезвало! Да, бе!
– Изчезващо е, сър! Не може да се отрече!
– Изчезвайки, затворете вратата от другата страна!
– Но, сър, Вие как бихте го изчезнали! Не можете ли да споделите опита си с нас?
– Щяло само да си изчезне! Вие говорите глупости!
– Ще се погрижим за неговото по-бързо изчезване, сър! Веднага се захващаме, сър!
– Изчезвайте! Махнете ми се от очите! Изчезвайте!
– Изчезвам, сър! Изчезвам.
– Ха аматьорска работа. В днешно време не разбират нищо от изчезвания и от изчезване! Ние, старите служители, знаем! Ние помним! Не сме изчезнали още!
* Текстът е част от книгата на Иван Димитров “Силата на думите”. Ред. Силвия Чолева, худ. Мария Налбантова. ИК “Жанет 45”, Пловдив, 2017.
