– Чакай сега. Нали трябваше да е изчезнало вече?

– Да, сър! Щяхме да го изчезнем, но…

– Бяхме го изчезвали преди 50 години, нали?

– Ту изчезва, ту се появява, сър!

– Казаха ми , че било изчезнало миналия месец!

– Казахме, че то само ще изчезне, сър! Ние само му създаваме необходимите условия! Нали разбирате?

– Щяло само да си изчезне? Но твърдите, че вече е изчезвало!

– Да сър! Ту изчезва, ту се появява сър!

– Значи изчезналите се появяват? Това е свинство! Това не трябва да се допуска!

– Изчезващите се появяват , да, сър! Това се случва на периоди, сър! Ние знаем проблема, сър! Правим изследвания, сър!

– Изчезвало то! Само мамите началството! Така знаете ли къде ще завършите? Тук колко изчезнали има…

– Не е изчезнало още, сър! Винаги е на ръба!

– Изчезвало! Да, бе!

– Изчезващо е, сър! Не може да се отрече!

– Изчезвайки, затворете вратата от другата страна!

– Но, сър, Вие как бихте го изчезнали! Не можете ли да споделите опита си с нас?

– Щяло само да си изчезне! Вие говорите глупости!

– Ще се погрижим за неговото по-бързо изчезване, сър! Веднага се захващаме, сър!

– Изчезвайте! Махнете ми се от очите! Изчезвайте!

– Изчезвам, сър! Изчезвам.

– Ха аматьорска работа. В днешно време не разбират нищо от изчезвания и от изчезване! Ние, старите служители, знаем! Ние помним! Не сме изчезнали още!

 

Автор: Иван ДИМИТРОВ

* Текстът е част от книгата на Иван Димитров “Силата на думите”. Ред. Силвия Чолева, худ. Мария Налбантова. ИК “Жанет 45”, Пловдив, 2017.

Виж още

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!