Понякога погледът ти е като чужд език. Опитвам се да го разчета, а не разбирам почти нищо. Чувствам се като пътешественик в непозната страна. Вървя по улицата на забутано селце. Търся къде да пренощувам. Знам само няколко основни думи: здравей, довиждане, хляб, вода, наздраве, колко, благодаря, гладен, къде, книга, да, не, сирене, помощ. Всичко останало е пълна мъгла. С изключение на това, че те обичам.

Автор: Иван ДИМИТРОВ

* Текстът е част от книгата на Иван Димитров “Силата на думите”. Ред. Силвия Чолева, худ. Мария Налбантова. ИК “Жанет 45”, Пловдив, 2017.

Виж още

  • 24
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
    24
    Shares
Inline
Inline