Понякога погледът ти е като чужд език. Опитвам се да го разчета, а не разбирам почти нищо. Чувствам се като пътешественик в непозната страна. Вървя по улицата на забутано селце. Търся къде да пренощувам. Знам само няколко основни думи: здравей, довиждане, хляб, вода, наздраве, колко, благодаря, гладен, къде, книга, да, не, сирене, помощ. Всичко останало е пълна мъгла. С изключение на това, че те обичам.

Автор: Иван ДИМИТРОВ

* Текстът е част от книгата на Иван Димитров “Силата на думите”. Ред. Силвия Чолева, худ. Мария Налбантова. ИК “Жанет 45”, Пловдив, 2017.

Виж още

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!