“Въпреки бурите” – една история за безкрайността, разказана в стихове – Йоана Йорданова
Остатъка от поемата. Или пък пороците, или може би любовта на Амедео и Жана ще отърве лирическия герой в поезията на Росен Карамфилов. Защото той страда, измъчван от неистовите си копнежи по един ангелски образ, който сякаш е останал някъде в миналото или го зове от мрачната бездна на горестното си несъществувание. Ангелът с изрязани криле, който полита от перваза на отворения прозорец и се понася надалече, след като е направил своя избор да остане до него, руината от кал и сребро. Нейният.
Множество епитети, глаголи, наситени с емоция и недоизказани послания, преследващи читателя от всеки ред. Същността на стихосбирката е загатната във всяко от стихотворенията, карайки четящият да се изгуби в терзанията на героя. Текстовете са наситени с небивало количество смисъл, събрано в само 61 страници. Какво ще стане с него, дали тя ще му прости, че е забравил остатъка от поемата или пък той, точно като по Йейтс ще се обърне и ще осъзнае, че нея я няма, че го няма ангелът, надеждата, провидението, силата, страха и живота? Дали мазохизмът, туберкулозата, порока или само любовта ще погубят героя?
Всички тези въпроси се блъскат в ума на читателя, дълго след като е отгърнал последната страница, защото авторът не им дава отговори. Те са нещо, което четящия сам трябва да създаде, от себе си, от собствената си душевност, след като се превъплъти в ролята на лирическия герой. Мълчанието в действителност е способно да каже всичко и Росен Карамфилов доказва тази истина, говорейки не чрез ума, а чрез сърцето. Това е книга, която докосва дори онзи, който не е привърженик на поезията и му дава един съвсем нов и различен поглед върху книгата, живота и самия него.
Въпреки множеството житейски теми, които авторът поетично представя, безспорен акцент е любовта. Онази любов, която прониква през спуснатите завеси на душата, броди със смисъл, чупи оковите и костите. Онази любов, която кара зениците ти да се отварят всеки ден, докарва те до лудост и премахва нуждата от всичко друго. Онази любов, която се промъква дори през пламъка на догарящата свещ. А ти си още тук и въпреки всичко, въпреки бурите… Пак се смееш.
Росен Карамфилов ни отвежда на едно епично пътешествие, в което не си наясно дали си отиваш или се връщаш.
Аз мисля, че просто оставаш. Защото истински важното, истински значимото, дори да е болезнено, остава завинаги с теб.
Изображение: Карамфилов, Р. Въпреки бурите. Ред. Елин Рахнев, худ. Б. Валентинов. ИК “Жанет 45”, Пловдив, 2018.
