Очилата, гледащи през мъглата на загадките и ежедневието в „Очила” на Иво Сиромахов – Йоана Йорданова
Несъмнено това е сборник, изпълнен с разкази, които събуждат известен размисъл за ежедневието, но представени чрез похвата на иновативен вид осъвременена вълшебна приказка. Книгата е приятно четиво с интересни идеи и загатнати общочовешки истини. Вълшебно преживяване с кралица, оплакваща идеалистичната душа на своя дядо, крайностите на женската суета, преобърнати суеверия, недоизказани желания и последствията от човешката неблагодарност, се редуват в сборника на Иво Сиромахов, който ни уверява, че в крайна сметка всички гледаме през очилата на собствената си природа.
Разказът „Коминочистачката” представя идеята за суеверните вярвания на човека и факта, че в много случаи те могат да се противопоставят и да доведат до нещо ново в добрия смисъл. Въображението, проявено от автора, едновременно осмива и възвеличава човека, такъв какъвто е – част и плод на желанията си, направен от сънища, мечти, призвания и страхове.
Героите в разказите са изправени пред наглед съвсем нормални житейски ситуации, които обаче предизвикват размисъл за същността им.
В „Облогът” един стар човек, отживял времето, в което да изпълнява призванието си, а именно надбягването с коне, е готов да оседлае старата си като него кобила, за да докаже, че в общуването с животните има философия, която няма нищо общо със силата и макар да изглежда като очевиден губещ пред младия си противник, старецът, борещ се със себе си, побеждава. Не самонадеяния младеж, не неговия жребец, а самия него. „Намериха го усмихнат”, така завършва разказът и това в известен смисъл дава завършек на историята, защото героят е получил своя, изпълнявайки призванието си за последен път.
Историята на момченцето от „Очила” обаче остава недоразказана, защото то не превъзмогва себе си, за да се пребори със страха, то се превръща в нещастна жертва на собственото си нещастно ежедневие и остава затворено в него.
Огорчението на шейха в сянка, забравен бързо от онези, на които е оказал морална помощ, най – ценната помощ, която човек може да получи. Справедливо ли е наказанието му, справедливо ли е поведението на полицая, отказващ да запази безценните детски усмивки и има ли човекът двойници? Това са реторични въпроси, зададени индиректно от автора към читателя, който вероятно много лесно може да открие себе си в някои от героите и техните едновременно фантастични и битови изживявания, защото понякога само този похват е способен да превърне читателя във възприемател и да даде живот на една история, така че тя да вълнува.
* Изображение: “Очила”, автор: Иво Сиромахов, София, изд. „Сиела“, 2012.
* Художник: Ива Сашева
