Наскоро от печат излезе една необикновена книга „Мирела Костадинова разговаря с Калин Николов за късата клечка и съдбата“. Тя е отпечатана от издателство „Недланд“. Неин редактор е д-р Росица Чернокожева от Института за литература на БАН. „Книгата е разговор между мен и художника Калин Николов. Прилича на литературна анкета, като Прочетете повече…
Баба Тинка много обичала котарака си Спас. Той бил нейния другар и денем, и нощем. Затова решила да изпреде прежда червено боядисана и мека, и червени гащи на Спас да изплете. Сложила баба Тинка на загрятата печка да ври вкусна кокоша чорбица. Седнала на трикрако столче до печката и започнала Прочетете повече…
Срещнали се Лиса и Вълчо на горската пътека до стария вековен дъб. Поспрели, раздумали се: – От къде идеш, Кумице? – Връщам се от града. Ходих да уча занаят. – Какъв занаят? Да не си луда? – Не съм… Ходих при кожухарите. Ще кроя и ще шия кожуси. Калпаци ще Прочетете повече…
В стари времена хората се опирали за всичко на традициите. Рано сутринта на Гергьовден, преди да се заколи гергьовското агне, жените връзвали престилки и се залавяли за работа. Първо нарамвали кобилиците и отивали на чешмата за вода. После се започвала голямата шетня: опалвали пещите, в които щели да хвърлят големите Прочетете повече…
Той е всевиждащото око на душата ми. Но и на дома. Някога баба хранеше гълъбите на перваза му с трохи от обеда. А когато шиеше черни рокли за вдовиците на шевната машина „Сингер“, две гугутки влизаха през него и тя си говореше с тях. Птичите думи сякаш я тешаха… Този Прочетете повече…
Дървената кутия на баба, инкрустирана със седеф, стоеше застинала дълги години върху скрина. Тя имаше ключалка и малко ключе, което старицата криеше някъде. В нея приютяваше женските си тайни – „Мъжът да те знае само от кръста надолу…“ ми казваше тя. Капакът на тази кутия не се отваряше пред всеки. Това Прочетете повече…
В тъмната лятна нощ на небето грееше голяма жълта месечина. Звездите светеха като малки скъпоценни зрънца. Повяваше лек ветрец. После затихваше. В гората всички спяха. В далечината само се чуваха щурци, които свиреха със своите пилички. На върха на стария дъб бухалът четеше книга. Използваше лунната светлина за нощна лампа. Прочетете повече…
На Куция четвъртък призори Елена стана рано. Наплиска си лицето с вода и грабна менците, за да иде на чешмата. Смугла, с големи черни очи. Виждат и невидимото. И другите знаят това за нея. И понякога ѝ берат страха. Пък и е оперена жена. И серт. Върна се, запретна ръкави Прочетете повече…
Бухалът беше кацнал на дебел сух клон и леко се поклащаше в тихата лятна нощ. Като някакъв стражар пазеше съня на горските обитатели. Чувстваше се изключително отговорен за това. Отнякъде се зададе закъсняла кукувица и се настани до него. – Как си, друже? – попита тя. – Мисля си.. Искам Прочетете повече…
В тъмната лятна нощ на небето грееше голяма жълта месечина. Звездите светеха като малки скъпоценни зрънца. Повяваше лек ветрец. После затихваше. В гората всички спяха. В далечината само се чуваха щурци, които свиреха със своите пилички. На върха на стария дъб бухалът четеше книга. Използваше лунната светлина за нощна лампа. Прочетете повече…