Кожухът на Вълчо – Мирела Костадинова

Срещнали се Лиса и Вълчо на горската пътека до  стария вековен дъб. Поспрели, раздумали се: – От къде идеш, Кумице? – Връщам се от града. Ходих да уча занаят. – Какъв занаят? Да не си луда? – Не съм… Ходих при кожухарите. Ще кроя и ще шия кожуси. Калпаци ще Прочетете повече…

Бързането на Ежко – Мирела Костадинова

В стари времена хората се опирали за всичко на традициите. Рано сутринта на Гергьовден, преди да се заколи гергьовското агне, жените връзвали престилки и се залавяли за работа. Първо нарамвали кобилиците и отивали на чешмата за вода. После се започвала голямата шетня: опалвали пещите, в които щели да хвърлят големите Прочетете повече…

Моят прозорец – Мирела Костадинова

Той е всевиждащото око на душата ми. Но и на дома. Някога баба хранеше  гълъбите на перваза му с трохи от обеда. А когато шиеше черни рокли за вдовиците на шевната машина „Сингер“, две гугутки влизаха през него и тя си говореше с тях. Птичите думи сякаш я тешаха… Този Прочетете повече…

Който затваря съкровище, погребва и себе си в него – Мирела Костадинова

Дървената кутия на баба, инкрустирана със седеф, стоеше застинала дълги години върху скрина. Тя имаше ключалка и малко ключе, което старицата криеше някъде. В нея приютяваше женските си тайни – „Мъжът да те знае само от кръста надолу…“ ми казваше тя. Капакът на тази кутия не се отваряше пред всеки. Това Прочетете повече…

Човешката мъдрост – Мирела Костадинова

В тъмната лятна нощ на небето грееше голяма жълта месечина. Звездите светеха като малки скъпоценни зрънца. Повяваше лек ветрец. После затихваше. В гората всички спяха. В далечината само се чуваха щурци, които свиреха със своите пилички. На върха на стария дъб бухалът четеше книга. Използваше лунната светлина за нощна лампа. Прочетете повече…

Срамниче – Мирела Костадинова

На Куция четвъртък призори Елена стана рано. Наплиска си лицето с вода и грабна менците, за да иде на чешмата. Смугла, с големи черни очи. Виждат и невидимото. И другите знаят това за нея. И понякога ѝ берат страха. Пък и е оперена жена. И серт. Върна се, запретна ръкави Прочетете повече…

Часовникът – Мирела Костадинова

Бухалът беше кацнал на дебел сух клон и леко се поклащаше в тихата лятна нощ. Като някакъв стражар пазеше съня на горските обитатели. Чувстваше се изключително отговорен за това. Отнякъде се зададе закъсняла кукувица и се настани до него. – Как си, друже? – попита тя. – Мисля си.. Искам Прочетете повече…

Човешката мъдрост – Мирела Костадинова

В тъмната лятна нощ на небето грееше голяма жълта месечина. Звездите светеха като малки скъпоценни зрънца. Повяваше лек ветрец. После затихваше. В гората всички спяха. В далечината само се чуваха щурци, които свиреха със своите пилички. На върха на стария дъб бухалът четеше книга. Използваше лунната светлина за нощна лампа. Прочетете повече…

Щрак и Трак – Мирела Костадинова

В малкото полско село, на комина на дядо Стоян, свиха гнездо два щъркела. Случи се преди десет години, когато Щрак и Трак усетиха, че силно се обичат. В старото гнездо, всяка година се излюпваха малките им. Цяло лято ловяха жаби и риба в реката. Гордо крачеха през златокосите ниви и Прочетете повече…

Есенно – Мирела Костадинова

Тя идва винаги от планината. Наблюдавам я през прозореца си още през септември. Настъпва лекичко и предпазливо. После става сигурна. Побира върху едно листо толкова цветове и оттенъци… Жълти пръски, зелени петна, кафяви точици, ръждиви драскотини… Тя мъдро се вглежда във всяка незначителност. Огражда се самотна в шушулки и кутийки. Прочетете повече…

TetraDkaTa