Как бавно се придвижва вече времето, премръзнало във тази люта зима… Задъхана през ледените хребети върви в мъглата Новата година. Изкачва се по заскрежени пътища, минава през притихнали градини, в които са разцъфнали след мръкване от мокър сняг оформени гергини. Дали напролет ще е топъл вятърът и времето отново ще Прочетете повече…
Никой не изтрива името си, както би си свалил дрехите. Перото от мъртва птица не прилича на сувенир. По ръбовете на мита остават моите нежни проклятия. Толкова пълни с кръв облаци няма дори в абсурдите на голия Салвадор Дали. Една отвъдна платноходка е спряла в дупка на сърцето ми и Прочетете повече…
В този град всичко си е същото. От трамваите слизат влюбени момичета, посрещат ги букетчета с цветя. По пътя се разминават бързащите с лудите и взаимно си се подиграват. Кучетата са по-внимателни от хората и пресичат улиците с висшия си разум. Просяците неотменно са завардили ъглите си и тъй приличат Прочетете повече…
И помня как снегът не заваля. И как не се стъмни докрай небето. И нямаше нагоре стъпала, водеха надолу – към мазето. От думите пристигна тъмен звук, а беше невъзможно да е тъмен. И нито сняг, и нито бял памук, в който слабостта ми да потъне. Плачливият апостол на съня Прочетете повече…
Първият истински сняг заваля, заваля – искам дълбоко в кожуха му бял да се свия. Въздухът, остър до кръв като връх на игла, дрехи за всичките къщи и пътища шие. Нищо че дните са боси в студения свят – те са приели да бъдат добри исихасти. Само нозете им често Прочетете повече…
Есента своя струнен концерт от крила композира – върху правите жици са кацнали ноти безчет. И една по една, всяка трепва, започва и спира като драснат набързо от Моцарт величествен ред. А под тях моят ден накуцуква и пак криволичи с непохватната стъпка на малък замислен земляк. Но със цялата Прочетете повече…
Прелива от поезии и падат по земята… Пълзят и лекомислено закриват хоризонта. Понякога и аз стоя между листата им и винаги се чудя какво ми има толкова? Дори и най-любимото на статуя прилича. Избирам да съм другаде, но нещо не достига. Прелива от поезии, коприва и безсилие, а някой свири Прочетете повече…
Лявото око на мрака – дясното око на розата, в отплуващия залез всички думи са излишни. Всяка суета се изравнява в това море без острови, всяка красота започва с дълга, черна линия, после бавно свършва чашата с отровата – вярвай, най-самотен си, когато си обичан, най-омразен си в мига на Прочетете повече…
