Поръчай си жена в червена рокля, създадена в самия миг на Сътворението, когато много бавно диша времето, и се търкалят по земята снопи лава, когато Бог пред нея се предава, когато пада някоя звезда случайна, а във жената се събужда древна тайна от музика вода и пръски… Моли се три Прочетете повече…
Понякога те доизмислям. И рисувам. В стари скицници. С изострен молив. Понякога дори не съществуваш. И си само сянка. Само спомен. Понякога те търся. Във листата. На гъста букова гора. И откривам таралежи… Като онзи – пред стълбището. У дома. Понякога те виждам. Като чайка или силует на празна чаша. Прочетете повече…
Да живеят онези процепи в очевидното, през които минават невидимите неща! Да живее мисълта, че си жив завинаги или само за малко – тук и сега! Да живее пръстта, да живеят пръстите на надеждата! И думи, които не се редят на опашка за смисъл… Достоверните пътища да живеят! Илюзиите, които Прочетете повече…
никакви: истории за съзвездия целувки сред цъфнали макове обещания стихотворения песни поздрави по радиото откраднати цветя автокино държане за ръце по тесните улички загръщане на раменете ѝ изпращане до дома ѝ среднощни обаждания танци на спирката думи които се помнят завинаги по този начин се обича жена ако обичаш момиче Прочетете повече…
Някои обичат И СА обичани… Някои обичат ДА СА обичани… Някой обичат, ЗА ДА СА обичани… Някои се събличат, за да са обичани… Някои обичат, само докато събличат… Някои се обличат в любов, но остават голи… А други прибягват до орален прием на олово, в суровото му състояние. Нали Кърт? Прочетете повече…
И отново над мен тихо, снежно вали, и отново се стелят зимни, бели мъгли! И отново потъвам в онзи приказен свят, дето всичко е бяло, побелявам и аз! И напред калдъръма лъкатуши, върви и оглежда се снежен в мойте зимни очи! И когато реша да се върна назад, и потърся Прочетете повече…
Гъвкаво човече, къде загуби светлата си пластилинова душа? Станал си бетонeн и неумолим, а се чудиш после защо са стръмни стълбите и дъхът – непроходим. Гъвкаво човече, смях и музика по яката ти полепваха тогава. А сега стоиш със каменни обувки по асфалта на опасна слава, по глината на никаква Прочетете повече…
*** стоях пред горящата къпина в обувките на пророка чух гласът да ми казва как да лекувам мама от рак *** пълнолуние броя хората на които луната е била единствен пътеводител *** късат смокини зарязват ги когато виждат платноходка в морето изчезват с нея за да не ги Прочетете повече…
