Гъвкаво човече – Виолета Христова

Публикувано от Екип Tetradkata.com на 15/01/202115/01/2021

Гъвкаво човече,
къде загуби
светлата си пластилинова душа?
Станал си бетонeн и неумолим,
а се чудиш после
защо са стръмни стълбите
и дъхът – непроходим.
Гъвкаво човече,
смях и музика
по яката ти полепваха тогава.
А сега стоиш със каменни обувки
по асфалта на опасна слава,
по глината на никаква любов.
Искаш ли оттук да отпътуваме,
да ни няма,
да не се преструваме
на неуморими и добри?
Искаш ли отново да вървим –
с гласове прозирни,
без да съдим?
Да захвърлим каменната мъдрост
и онази непременна власт?
Гъвкаво човече,
ти си аз!
Дай ми дума, нека е неясна.
Нека да е сън и златна праскова,
нека да е мед и огледало…
Гъвкаво човече,
мое цяло!
Няма стълби и страхът е дим,
искаш ли отново да вървим?

Автор: Виолета ХРИСТОВА

* Снимка: личен архив