Не я наричам. Тя се изтощава. Наднича през себичните прозорци. Изглежда дребна, смъртна и такава, че няма за какво да я погледнеш. Невръстните и думи се променят, очаквани излитат две-три рими. От есента си взема златно време, от зимата си взима още зими. Така вървим и пълним дните с нищо. Прочетете повече…
Да живеят онези процепи в очевидното, през които минават невидимите неща! Да живее мисълта, че си жив завинаги или само за малко – тук и сега! Да живее пръстта, да живеят пръстите на надеждата! И думи, които не се редят на опашка за смисъл… Достоверните пътища да живеят! Илюзиите, които Прочетете повече…
Гъвкаво човече, къде загуби светлата си пластилинова душа? Станал си бетонeн и неумолим, а се чудиш после защо са стръмни стълбите и дъхът – непроходим. Гъвкаво човече, смях и музика по яката ти полепваха тогава. А сега стоиш със каменни обувки по асфалта на опасна слава, по глината на никаква Прочетете повече…
И помня как снегът не заваля. И как не се стъмни докрай небето. И нямаше нагоре стъпала, водеха надолу – към мазето. От думите пристигна тъмен звук, а беше невъзможно да е тъмен. И нито сняг, и нито бял памук, в който слабостта ми да потъне. Плачливият апостол на съня Прочетете повече…
Прелива от поезии и падат по земята… Пълзят и лекомислено закриват хоризонта. Понякога и аз стоя между листата им и винаги се чудя какво ми има толкова? Дори и най-любимото на статуя прилича. Избирам да съм другаде, но нещо не достига. Прелива от поезии, коприва и безсилие, а някой свири Прочетете повече…
Някакъв дух те гризе отвътре, а отвън те изяжда световна виелица. Така самотен никога не си бил, така отчужден и ничий. И никой бог не те припознава за свой. И никой тук не ти е роднина. Зад хълмовете на възрастта се вижда едно залязващо слънце. Пеят ангели. Блеят облачните стада. Прочетете повече…