Прелива от поезии – Виолета Христова
Прелива от поезии
и падат по земята…
Пълзят
и лекомислено закриват хоризонта.
Понякога и аз стоя между листата им
и винаги се чудя
какво ми има толкова?
Дори и най-любимото
на статуя прилича.
Избирам да съм другаде,
но нещо не достига.
Прелива от поезии,
коприва и безсилие,
а някой свири в тъмното
същата мелодия.
Животът е бароков.
Живее сред детайлите,
крещи и закъснява,
но няма оправдание.
И всичките поезии
ще паднат на земята,
покълнали от нищото,
погълнати от себе си.
Автор: Виолета ХРИСТОВА
* Снимка: личен архив
