Авторите
Гъвкаво човече – Виолета Христова
Гъвкаво човече, къде загуби светлата си пластилинова душа? Станал си бетонeн и неумолим, а се чудиш после защо са стръмни стълбите и дъхът – непроходим. Гъвкаво човече, смях и музика по яката ти полепваха тогава. А сега стоиш със каменни обувки по асфалта на опасна слава, по глината на никаква Прочетете повече…