Аз съм някаква странна личност. Не като други поети-певци. Каламбури никога не измислих. Рима в стиховете ми рядко звучи. Не мога да пиша по план поетичен. Шедьоври едва ли някога ще създам. Живея просто, работя, дишам. За приятелство – подавам ръка. И деня си живея от съмнало: без метани, без Прочетете повече…
Ръката е, за да дава. Да милва. Да хваща. Да държи. Да пуска. Да засажда. Да изкоренява. Да шие. Да поправя. Да бърка. Да троши. Да лепи. Да ориентира. Да изправи. Да меси хляб. Да бере труда си. Да се свързва. Да сее. Да прибира непослушни кичури. Да заглажда невидими Прочетете повече…
ако сърцето се изкачи по трахеята гърлото докосне небето на тялото скочи през устата и ме напусне ще обикне ли това което вижда без мен ще позная ли това което виждам без него как да разбера дали аз живея заради сърцето или сърцето живее заради мен без да се налага Прочетете повече…
Web/Cell (Малък страх) Когато се уморим да бъдем мухите в удобната мрежа, ще намерим ли жива пчела в клетка с мед и надежда?… Enter/Escape (Зелена болка) Тежък, силен, виртуално безупречен съм. Тичам бос по трева съвършена само на сън. Smart (Перушина в нощта) Два бухала в електронния мрак Прочетете повече…
Ето, слънце и ето, бездънно небе, аз това съм – две крила островърхи и шепа гореща земя. А когато е есен, не нося излишни украси – те са хвърлено в синия ден съблекло на змия. Ето, идвам такава – пределно олекнала, малка, без да искам от вас непосилно големи неща. Прочетете повече…
Червено-белите нишки на надеждата обточват като наниз ръцете и вратовете ни като последната радост на морния скитник, скътал сетно петаче за из път и навързал възли в бяло и червено около скъсана торбичка. Пролетен свят. Отново е март – очакване за просяците и скитниците, за влюбените и самотниците. Самотен свят Прочетете повече…
Не я наричам. Тя се изтощава. Наднича през себичните прозорци. Изглежда дребна, смъртна и такава, че няма за какво да я погледнеш. Невръстните и думи се променят, очаквани излитат две-три рими. От есента си взема златно време, от зимата си взима още зими. Така вървим и пълним дните с нищо. Прочетете повече…
няма как да знам какво се случва на някого докато чака светофара или връзва обувките си когато вали сняг виждаме само това което иска да ни види няма как да знам какво се случва и на мен след като то ме е избрало за декор вместо сцена но зимата е Прочетете повече…
По София Бранц Преди да се затворят времената, ще стане светло. Много, много светло. Ще се отвържат летните ни сенки от зимните си сбръчкани тела. По хълбоците топли на земята ще се стопи снегът непълнолетен и утрото ще бъде като полет. Ще бъде като полет без крила. Преди да се Прочетете повече…
ужасно е в три сутринта да разчиташ на утрото на нещо което ще дойде със светлината си ще озари планината прозореца ирисите но тази светлина няма да бъде просветление тя е само откъс от едно безкрайно въртене на земята в което тялото ти е откъс от едно кратко въртене на Прочетете повече…