Пролетно завръщане – Атанас Капралов

В шпалир от минзухар и кукуряк най-пролетното село ме приветства. Там, в локвите от вчерашния сняг, изкваква като жабче мойто детство. До вратника ни, сграбчили змийче, за пир се стягат уличните котки. И чувам в двора дядо как сече изсъхналите клони и животи. А новия живот с накъдрен плач козата Прочетете повече…

Любов – Жени Костадинова

Тя е Любов! Не на думи и в стихове пламенни. В нея няма клишета, няма нищо подправено. Няма вричане. Няма жестове кръгли и златни. Тя е просто обичане. Тя благодат е! Имаш от всичко по много и с пълни шепи раздаваш. Имаш един чуден бинокъл за свързване с Необята… Тя Прочетете повече…

Бяла светлина – Джина Дундова-Панчева

Осанна, бял е ангелът, макар и без крила, спасява от страдание край болнични легла. Прелита край системите, Земята се върти безжалостно и шеметно и времето лети. Но всъщност демон, разпни го! На стълбите умря, издъхна тихо старецът, сред мъки изгоря… Защото някак ангелът ужасно закъсня и старецът спасение намери във Прочетете повече…

Нова поетична книга на Жени Костадинова

През 2020 г. излиза от печат поетичната книга на Жени Костадинова, озаглавена “Маара”. Редактор е Роман Кисьов, а художник – Галя Герасимова. Издател е Литературен кръг “Смисъл”.   ДУМИ ЗА КНИГАТА   „МААРА“ – КНИГА ЗА ПЪТЯ НА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК КЪМ СВОЯ СЪЗДАТЕЛ Книгата „Маара“ на Жени Костадинова не е Прочетете повече…

Йога на времето – Атанаска Илинчева

A времето попиваше света и тъканта лишаваше от тяло. Прииждах и отивах си с дъха на своето свещено цяло. И тайничко преливах във вода, опитвах се да бъда огледало. Красиво бе, когато бях река. Сега ли? Езерно съм спряла.   Автор: Атанаска ИЛИНЧЕВА * Снимка: личен архив

Солени дъждове – Ива Спиридонова

Плача в извивката на облака. Сълзите, в затвора на ръцете ми несигурни, решетъчните пръсти ги пропускат. Мокър си, удавник в най-честното шептене на очите ми. Солена е цената на надеждата.   Автор: Ива СПИРИДОНОВА * Снимка: Светослава Мадарова

В окото на тъгата – Джина Дундова-Панчева

Един огромен облак ни погълна, понесъл дъждове, мъгли и сняг, а птиците избягаха зад хълма, последваха игривия южняк. Навярно сме в окото на тъгата, смехът остана някъде назад, рисува някой графика позната на мястото на онзи листопад. Валят отгоре чернобели мисли и пада тихо бяла самота. Над нас денят злокобно Прочетете повече…

Бяло момиче – Петя Цонева

Той така я рисува, че тя се роди отначало – беше бяло момиче с коси като зрял ечемик. И звънеше в полето, от късния дъжд натежало, на една чучулига далечният есенен вик. Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше и си тръгваха хората тихо, един по един. Но художникът палеше Прочетете повече…

Пролет – Михаела Александрова

Когато: с думите си караш нещо да цъфти с делата посееш красота в съзерцание научиш сърцето да прости на звука оставиш място тишина позволиш да бъде светлина и оставиш нов живот да се роди донесен в полет на крила и в спомен за това преди тогава ако търсиш къде е Прочетете повече…

TetraDkaTa