В окото на тъгата – Джина Дундова-Панчева
Един огромен облак ни погълна,
понесъл дъждове, мъгли и сняг,
а птиците избягаха зад хълма,
последваха игривия южняк.
Навярно сме в окото на тъгата,
смехът остана някъде назад,
рисува някой графика позната
на мястото на онзи листопад.
Валят отгоре чернобели мисли
и пада тихо бяла самота.
Над нас денят злокобно е надвиснал,
прониква бавно болката оттам.
Къде летите цветни пеперуди,
Земята много бавно се върти…
Все някога мъглата ще прокуди
една въздишка, носеща мечти.
Ще дойде и в душата топло лято,
все някога светът ще заблести.
Ще грее слънце в онзи миг, когато
една любов дъгата пак роди.
Автор: Джина Дундова-Панчева
* Снимка: личен архив
