В окото на тъгата – Джина Дундова-Панчева

Един огромен облак ни погълна, понесъл дъждове, мъгли и сняг, а птиците избягаха зад хълма, последваха игривия южняк. Навярно сме в окото на тъгата, смехът остана някъде назад, рисува някой графика позната на мястото на онзи листопад. Валят отгоре чернобели мисли и пада тихо бяла самота. Над нас денят злокобно Прочетете повече…

TetraDkaTa