Аз, волна като ветровете, от любовта си сякаш светя, наметнала нощта суетно и деликатна като цвете. По уличките се препъвам в купчинка спомени и щрихи. В ухание липово потъвам, наоколо е много тихо. И само стъпките си чувам, отекващи по тротоара. Към теб вървя, не, не сънувам. Изпих вълшебната отвара. Прочетете повече…
Длъжници сме на небесата, потомци сме на Вечността и трябва да вървим нататък, да стигнем в други времена. Да бъдем тук е просто чудо, в кръвта си носим светлина, но в нас тече вселенска лудост, едно море живее в нас. Та всеки е една вселена! От гените ни таен код Прочетете повече…
Не бягайте от хорската гълчава, животът там се крие, в суетнята. След нея често нищо не остава, освен случаен дъжд и хладен вятър. Че сладка е горчивата умора, която като вино ни опива, навярно обладала много хора, но носеща усещането “живи” . Понякога тежи ни битието и нямат край безбройните Прочетете повече…
Осанна, бял е ангелът, макар и без крила, спасява от страдание край болнични легла. Прелита край системите, Земята се върти безжалостно и шеметно и времето лети. Но всъщност демон, разпни го! На стълбите умря, издъхна тихо старецът, сред мъки изгоря… Защото някак ангелът ужасно закъсня и старецът спасение намери във Прочетете повече…
Един огромен облак ни погълна, понесъл дъждове, мъгли и сняг, а птиците избягаха зад хълма, последваха игривия южняк. Навярно сме в окото на тъгата, смехът остана някъде назад, рисува някой графика позната на мястото на онзи листопад. Валят отгоре чернобели мисли и пада тихо бяла самота. Над нас денят злокобно Прочетете повече…
Как бавно се придвижва вече времето, премръзнало във тази люта зима… Задъхана през ледените хребети върви в мъглата Новата година. Изкачва се по заскрежени пътища, минава през притихнали градини, в които са разцъфнали след мръкване от мокър сняг оформени гергини. Дали напролет ще е топъл вятърът и времето отново ще Прочетете повече…
Сега е тихо. Лятото отмина. Но колко странно…още не е есен, а то остави мирис на смокини след себе си и спомена чудесен. В зелената прегръдка на гората, сред сенките на птици и дървета, понякога разхожда се тъгата, сълзите ѝ в листата кротко светят. Боли я от поредната раздяла със Прочетете повече…
Прилича на крило с цвета на изгрев ален червеният ѝ шал, от вятъра развян, в очите ѝ море, лазурно е преляло, а тя е под ръка с мига неизживян. В краката ѝ шептят, пресипнали вълните, възторжен, млечнобял е техният финал. Докосват я и пак задъхани връхлитат и искат да ѝ Прочетете повече…
Ще се превърна в черна роза, за да съм винаги до теб. Ще ходя по тревата боса върху стъбло от смях и лед. Краката ми ще са зелени, главата-пъпка от сатен, а устните ще са засмени и няма да си наранен. Защото знам,ще те обичам. За теб до болка ще Прочетете повече…
Преди тревожният анфас на спомен дълголетен да видя пак, пленил ме мимоходом ще си отида, помахала за сбогом. Не, няма да си спомням, не. Отказвам да си спомням. Сбогом спомен. Танцувам блус със спомена – един прощален блус преди врата затворена да хлопне между нас. Прегръщам го за сбогом по Прочетете повече…