Остана само мирис на смокини – Джина Дундова-Панчева
Сега е тихо. Лятото отмина.
Но колко странно…още не е есен,
а то остави мирис на смокини
след себе си и спомена чудесен.
В зелената прегръдка на гората,
сред сенките на птици и дървета,
понякога разхожда се тъгата,
сълзите ѝ в листата кротко светят.
Боли я от поредната раздяла
със лятото, кога ли ще го види…
От облаците пада, премаляла,
една въздишка в клоните превити.
По пътя бавно крачи самотата
и гледа към небето, още синьо.
Така е тихо… Вече не е лято.
Остана само мирис на смокини.
Автор: Джина Дундова-Панчева
* Снимка: личен архив
