Спасявах се във паралелен свят… Представях си, че съм с крила на пеперуда и делникът ми беше по-богат – красива, очароваща заблуда. Събуждам се от този дълъг сън, изпълнил с цветове безброй години и виждам суматохата навън – измръзнали след зимата градини. Тъгата кротко маха ми с ръка, приведена над Прочетете повече…
До теб съм и потъвам някъде в най-сладкия, извечен грях, където няма отчаяние беди, нещастия и страх. Прегръщаш ме и няма минало бледнее спомен съкрушен. Сега съм с теб и чувам – тихо е. Нощта е изгрев прероден. И свети сянката ти в тъмното- възкръснал Феникс в пепелта на вчерашните Прочетете повече…
Моя късна любов, неочаквана, неуверена, смешно ранима, след пороя от грешки отчаяна, щом си спомняш за мен – намери ме. Чувствам близо си вече, нетърсена, очарована палаво тичаш… Ще отворя вратата и в тъмното ще те пусна в сърцето си скришом. Че в живота ми дълго те нямаше, даже вече Прочетете повече…
Тъга се спуска над града като перо от болна птица, като звезда, която слиза по свода черен на нощта. Скръбта ни шепне в утринта с листа последни на топола в зори премръзнала и гола в студа заплакала сама. Сълза пробягва по плътта като една дъждовна капка на облака въздишка кратка Прочетете повече…
Долитат като нощни пеперуди след залеза тревожните ми мисли. Надежди, еуфория, заблуди, задъхани фантазии сребристи изчезват – тъмнината ги прокуди. А споменът от вчера е торнадо, погълнало внезапно младостта ми. По здрач като в старинно огледало оглеждат се моменти в паметта ми и болката усмихва се злорадо. Къде избяга пролетният Прочетете повече…