Жар птица – Джина Дундова-Панчева
До теб съм и потъвам някъде
в най-сладкия, извечен грях,
където няма отчаяние
беди, нещастия и страх.
Прегръщаш ме и няма минало
бледнее спомен съкрушен.
Сега съм с теб и чувам – тихо е.
Нощта е изгрев прероден.
И свети сянката ти в тъмното-
възкръснал Феникс в пепелта
на вчерашните ни безумия
далеч от всяка суета.
С крилата огнени политаме
на слелите се Ин и Ян
и няма вчера, утре… тихо е
във този древен божи храм.
Автор: Джина Дундова-Панчева
* Снимка: личен архив
