Тъга се спуска над града
като перо от болна птица,
като звезда, която слиза
по свода черен на нощта.
Скръбта ни шепне в утринта
с листа последни на топола
в зори премръзнала и гола
в студа заплакала сама.
Сълза пробягва по плътта
като една дъждовна капка
на облака въздишка кратка
и стон от морската вълна.
Преди да завали снега
преди сиянието бяло
простора да е завладяло
тъга ни носи есента.
Автор: Джина Дундова-Панчева
* Снимка: личен архив
Мащабният спектакъл на Веселка Кунчева, вдъхновен от музиката на P.I.F. и Димо Стоянов, ще се срещне за първи път със софийската публика на празничния 1 ноември, в рамките на есенното издание на „Салон на изкуствата“ Прочетете повече…
„Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще направлява живота ви, а вие ще го наричате съдба.“, Карл Густав Юнг Улиците вече са запълнени със своята студенина, която не трябва да ни изненадва, защото есента се Прочетете повече…
Проф. Венелин Терзиев гостува в Карнобат за среща с читатели и разговор за смисъла на живота На 22 октомври от 17:30 часа Народно читалище „Димитър Полянов – 1862“ ще бъде домакин на представянето на три Прочетете повече…