Тъга

Тъга се спуска над града като перо от болна птица, като звезда, която слиза по свода черен на нощта. Скръбта ни шепне в утринта с листа последни на топола в зори премръзнала и гола в студа заплакала сама. Сълза пробягва по плътта като една дъждовна капка на облака въздишка кратка Прочетете повече…