Зима – Джина Дундова-Панчева
Как бавно се придвижва вече времето,
премръзнало във тази люта зима…
Задъхана през ледените хребети
върви в мъглата Новата година.
Изкачва се по заскрежени пътища,
минава през притихнали градини,
в които са разцъфнали след мръкване
от мокър сняг оформени гергини.
Дали напролет ще е топъл вятърът
и времето отново ще затича,
когато от висулките проплакали
сълзи от отчаяние се стичат?
Дали ще бърза радостна годината
край цъфналите клони да премине
и този път от съмване до мръкване
щастлива неусетно да измине?
Минава непонятно бавно времето,
когато и в душите ни е зима,
а как отлитат миговете прелетни,
когато сме щастливи, че ни има…
Автор: Джина Дундова-Панчева
* Снимка: личен архив
