Волна като ветровете – Джина Дундов-Панчева
Аз, волна като ветровете,
от любовта си сякаш светя,
наметнала нощта суетно
и деликатна като цвете.
По уличките се препъвам
в купчинка спомени и щрихи.
В ухание липово потъвам,
наоколо е много тихо.
И само стъпките си чувам,
отекващи по тротоара.
Към теб вървя, не, не сънувам.
Изпих вълшебната отвара.
От няколкото малки глътки
се чувствам толкова пияна!
В бутилката на битието
за друго място не остана.
Автор: Джина Дундова-Панчева
* Снимка: личен архив
