Волна като ветровете – Джина Дундов-Панчева

Аз, волна като ветровете, от любовта си сякаш светя, наметнала нощта суетно и деликатна като цвете. По уличките се препъвам в купчинка спомени и щрихи. В ухание липово потъвам, наоколо е много тихо. И само стъпките си чувам, отекващи по тротоара. Към теб вървя, не, не сънувам. Изпих вълшебната отвара. Прочетете повече…

TetraDkaTa