Докосвай ме така, както се чете поезия в неделя. Бавно. Леко. Дълго. Сякаш ме е писал любимият ти автор. Нежно. Внимателно. С интерес. Към всяка гънка. Препрочитай. Онези места от кожата ми – несъвършените. Рецитирай тихо белезите ми. Докосвай. Тялото ми е поезия. Писана в неделя. Докосвай го, сякаш си Прочетете повече…
Под лампади от пламнало лято животът тече. Като в ручеи пъстри се спуска потокът от хора. Май е. Слънцето щраква в дъжда със загряло ключе и отлючва смеха, който дреме под всяка умора. Посивелите дни се обличат със пъстър костюм, някой мята на Рачо Ковача и пояса ален. На централната Прочетете повече…
Аутодафе Колко тълпи до днеска пресрещнах! С колко тълпи сляпо днеска се слях! Харе Кришна! Разпни го!… Все искрено пях. Колко прошки изпросих! Колко аз не видях! Хиляди книги горяха! Аз съм самата сред тях. Нечии книги! Все слабите шарени вещици бяхме. Махах с лъскаво знаме – кичур къса коса. Прочетете повече…
Поет Издълбах ли твоето име на облак с длетото на поглед? Хоризонт изорах ли без полет, преследвайки птици? Скрих ли зеници в бяла пшеница? Търсих ли мака последен след дъжд? Спрях ли няколко влака с развети коси за семафор? Окосих ли стръмни ливади веднъж? Ще виждам ли права всички зори? Прочетете повече…
дали пчелите са цвят и прашец дали медът крещи от сладост по теб дали защото си ти дали защото е спомен земята под теб и небето над мен някой ден ще затворя кутията на Пандора там все още някой бродира парче от дреха с която да облека света и теб Прочетете повече…
Ще се вдигне нагоре земята след кроткия дъжд. Ще пораснат зелените, млади тела на тревата. Лазар бавно оглежда димящата, кипнала пръст – докъдето очите му стигат, земята е златна. Като глас на сърце, като ритъм на жив метроном кукувицата в своята тайна обител токува. Разпростряното светлозелено е станало дом. И Прочетете повече…
ОТКАКТО СИ ЗАМИНА рядко сменям чаршафите, във които въртя се до съмнало потен, не дочитам неделния вестник, не подреждам чорапите в чифтове шарени, не усилвам дори телевизора. Но яйцата изяждам с черупките и кафето допивам изстинало без очи любопитни в утайката, да откриват надежда във символи. Състоя се от тъмна Прочетете повече…
Не бягайте от хорската гълчава, животът там се крие, в суетнята. След нея често нищо не остава, освен случаен дъжд и хладен вятър. Че сладка е горчивата умора, която като вино ни опива, навярно обладала много хора, но носеща усещането “живи” . Понякога тежи ни битието и нямат край безбройните Прочетете повече…
