Откакто си замина – Веселин Веселинов
ОТКАКТО СИ ЗАМИНА
рядко сменям чаршафите,
във които въртя се до съмнало
потен,
не дочитам неделния вестник,
не подреждам чорапите в чифтове
шарени,
не усилвам дори телевизора.
Но яйцата изяждам с черупките
и кафето допивам изстинало
без очи любопитни в утайката,
да откриват надежда във символи.
Състоя се от тъмна материя
и загубих с униние вярата
във добрата ръка, комарджийска,
а сълзата ми все се кандилка.
Под килима замитам безумствата
и изглеждам напълно нормален,
ала писък е все на езика ми
във следобеда.
Щом вали не забравям чадъра си
и избягвам старателно локвите,
дооправям косата в движение
и небрежно поглеждам часовника:
подранил съм, макар и без среща,
закъснял да пристигна при себе си…
* Снимка: личен архив
