Габровски карнавал – Петя Цонева

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Под лампади от пламнало лято животът тече.
Като в ручеи пъстри се спуска потокът от хора.
Май е. Слънцето щраква в дъжда със загряло ключе
и отлючва смеха, който дреме под всяка умора.

Посивелите дни се обличат със пъстър костюм,
някой мята на Рачо Ковача и пояса ален.
На централната улица блесва ванилов локум
и в щастливите детски ръчички блажено изгаря.

После всички си слагаме маски на ведър живот
и усмивки, и сълзи избликват от общата тяга –
пада звънко опашката дълга на черния кот,
за може надеждата бързо да мине през прага.

А редиците кестени щедро и бяло цъфтят –
под лампади от лято градът ослепително шества.
После плисва от слънцето дъжд и по целия път
се надигат дъги от чадъри и лепкаво детство.

И на мен ми се иска с локумени пръсти и аз
да посегна към този живот, да откъсна парченце.
Та дори да е само за миг или само за час,
по улиците пъстри човешката вяра да шества.

И за малко, за колкото трае един карнавал,
да се сраснат лицата ни с маските чудни и смешни.
И тъгата си всеки на сигурно място прибрал,
да погледне как става светът разноцветно човешки.

 

Автор: Петя ЦОНЕВА

* Снимка: https://carnival.gabrovo.bg/

TetraDkaTa