Ела тук, моя любима музо, приветствам те! Липсваш ми. Твоята нежна нощ, къде отиде? Защо бе заменена със светлината? Аз как да творя? Ела тук, моя любима музо, приветствам те! Изпий ме отново! Дай ми твоето сладко вдъхновение! Твоята еуфория ме изпълва, докато изкарва всичко от мен. Твоята меланхолия ме Прочетете повече…
I. За въздуха капките дъжд са куршуми, които го пронизват отново и отново: ако имахме очи за това, щяхме да видим не мъртвото му тяло – на решето, а как раните му зарастват за миг. II. Телата ни отварят рани във въздуха: всяко движение е от значение, прегръдката ни даже Прочетете повече…
Но кажи ми как ще си говорим със дъжда, ако се превърнем в облаци на две планети, плашещо отдалечени и заети всяка единствено със себе си? Дъждът е мярка за общуване. И аз държа да имаме поне един куплет изплетен от ръцете ни, от устните и двете ни надежди. Дъждът Прочетете повече…
По стар напев на племето Навахо, “Къща, построена от зора” Дъждът е при вратата ми. И въздухът мирише на озон. Цикадите отъркват раменете си в гърба на равнините. Бог слиза от небето и върви по дъждоносния наклон към прага на вратата ми. И въздухът мирише на коситро. Земята е в Прочетете повече…
Постепенно събитията в главата ти те избутват до ръба на самия теб. Казваш си – утре ще скоча, но не го правиш, постепенно си построяваш къща там, правиш си градина, забравяш, че си на ръба. Един ден докато поливаш цветята една пчела, заинтригувана от теб, кацва на ръката ти, замахваш, Прочетете повече…
В естествения климат на дъха ти се скрива тялото ми, светещ вик за обич, като в църквата позната, като в молитвата откраднат миг, като тревата, с пчелната позлата или извивката на края на камшик, разцъфва тялото ми, с дъх на лято, в естествения климат, като в стих. И с всяко Прочетете повече…
ЖАЖДА Случва се в пустиня бродещия пътник, жаден, кристален извор да отминe, взел го за мираж. НAФОРА Раздадох думите си като нафора. Едни са сладки, други като отрова горчат. Опитайте ги. От тях за нежността ми тъжна всичко ще научите. Ако ли не – положете трохите на масата, та Прочетете повече…
Да се наведеш пред уличния музикант, за да му оставиш стотинки. Да се наведеш пред изкуството, винаги сме по – нисши от него, хубаво е да си го напомняме. Точно уличните музиканти ни го показват. Не големите сцени, не скъпите билети, а музикантът пред „Св. Неделя“, който пее на студа, Прочетете повече…
Не вятър отнесе най-красивите мисли. Не ръката не записа тежките истини. С никого не споделих нашите тайни. Не долових, че това за другите край е. Не слънцето изпепели точните думи. Не нощта разполови съня помежду ни. Без ноти знаех как пред мен ще звучиш. Никога без причина не те промълвих. Прочетете повече…
Събирам думи – дъждовни капки по асфалта. Те падат от необята и се превръщат в реки от натежала неизказаност. Отдавна искам да ти кажа, че те откривам във водовъртежа им. Живееш в мен като вклеймено слово, което ритуално се повтаря, повтаря се, запомня се, остава. С теб се разказвам като Прочетете повече…