Постепенно събитията в главата ти
те избутват до ръба на самия теб.
Казваш си – утре ще скоча,
но не го правиш, постепенно
си построяваш къща там,
правиш си градина, забравяш,
че си на ръба.
Един ден докато поливаш цветята
една пчела, заинтригувана от теб,
кацва на ръката ти, замахваш,
тя кротко пада – и ти след нея.
* Снимка: личен архив
За картините на Стоян Динков, паметта и онези истини, които не се побират в думите Понякога дълго време сме пред една картина и след това си тръгваме, без да сме разбрали защо сме се спрели Прочетете повече…
Мащабният спектакъл на Веселка Кунчева, вдъхновен от музиката на P.I.F. и Димо Стоянов, ще се срещне за първи път със софийската публика на празничния 1 ноември, в рамките на есенното издание на „Салон на изкуствата“ Прочетете повече…
„Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще направлява живота ви, а вие ще го наричате съдба.“, Карл Густав Юнг Улиците вече са запълнени със своята студенина, която не трябва да ни изненадва, защото есента се Прочетете повече…