I. Мога да движа сянката си, напълно мога да я контролирам – ето, че има нещо на света, над което имам контрол. Тя винаги ще откликва на всяко мое движение – освен когато падне мрак или просто дойде облак. II. Не знам какво се случва със сенките, когато е съвсем Прочетете повече…
Добрите хора не знаят, че са добри, лошите не знаят, че са лоши. Както и въздухът не знае, че е въздух. Огънят не знае, че е огън. Земята и водата не знаят, че са земя и вода. Че откъде биха могли да знаят, какви са точно за нас. Но никак Прочетете повече…
Първо кръщаваш котката си, после повтаряш името й, за да го запомни, викаш я и въпреки това не идва. Затова решаваш – тя просто си е котка. Но никоя котка не е толкова себе си, че да не чува, когато крещиш в ухото й. Глухотата й е твоето прозрение – Прочетете повече…
За мишката, която бяга от змията опасността все пак е извън кадър – това я кара да си мисли, че има спасение. Надеждата й е един блатен стрък, по който се опитва да се покатери, но, независимо от умението й, като всеки такъв – към върха той винаги изтънява. Освен Прочетете повече…
I. За въздуха капките дъжд са куршуми, които го пронизват отново и отново: ако имахме очи за това, щяхме да видим не мъртвото му тяло – на решето, а как раните му зарастват за миг. II. Телата ни отварят рани във въздуха: всяко движение е от значение, прегръдката ни даже Прочетете повече…
Постепенно събитията в главата ти те избутват до ръба на самия теб. Казваш си – утре ще скоча, но не го правиш, постепенно си построяваш къща там, правиш си градина, забравяш, че си на ръба. Един ден докато поливаш цветята една пчела, заинтригувана от теб, кацва на ръката ти, замахваш, Прочетете повече…