Разговор – Жени Костадинова
Но кажи ми
как ще си говорим
със дъжда,
ако се превърнем
в облаци на две планети,
плашещо отдалечени и заети
всяка
единствено със себе си?
Дъждът
е мярка за общуване.
И аз държа да имаме
поне един куплет изплетен
от ръцете ни,
от устните
и двете ни надежди.
Дъждът
е клетва на деца
да се обичат вечно.
Обещай, че няма да родим
сълза,
която да ни раздели.
Защото тръгнали сме
много,
много надалеч…
И Господ
този път благослови.
Автор: Жени КОСТАДИНОВА
* Снимка: личен архив
* Текстът е част от книгата “МААРА“, изд. Литературен кръг “Смисъл”, 2020.
