През 2020 г. излиза от печат поетичната книга на Жени Костадинова, озаглавена “Маара”. Редактор е Роман Кисьов, а художник – Галя Герасимова. Издател е Литературен кръг “Смисъл”.

 

ДУМИ ЗА КНИГАТА

 

„МААРА“ – КНИГА ЗА ПЪТЯ НА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК КЪМ СВОЯ СЪЗДАТЕЛ

Книгата „Маара“ на Жени Костадинова не е обикновена книга, не е просто сборник със стихотворения и още самото ѝ заглавие подсказва това. Тя е преди всичко духовна книга със своя вътрешна драматургия, книга за Пътя на вътрешния човек към своя Създател, към Бога…

Книга за копнежа по Истината и Светлината, за копнежа по Вярата и Любовта.

„Маара“ е метафора на духовната Утроба, където е непрогледно тъмно, за да може този вътрешен човек – търсач на екстремни истини – да види себе си, своето истинско лице… В тази Утроба е бездиханно тихо, за да може Търсачът да чуе себе си, своя неподправен, съкровен глас, и за да чуе Изначалния Глас… В тази Утроба Търсачът се ражда повторно – „не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога“, чрез Неговия Дух, в Неговата Пълнота… И чрез тази Метаноя, чрез тази трансформация Новият човек се превръща в светлина… без сянка.

Поезията в тази книга е светла, дълбока и истинна. Тя е колкото лична, толкова и универсална… Такава духовна, Боготърсаческа поезия е рядкост както в традицията на българската поезия, така и в днешния ѝ ден, което я прави още по-ценна.

Роман КИСЬОВ

Редактор на книгата

 

Стихотворната пещера на Жени Костадинова търси отговори на вечни въпроси

Зад мистичното заглавие на този поетически сборник се крие истинска пещера със стихотворни отговори на онези вечни въпроси, които „никой век не разреши“. Една различна книга, търсеща, напипваща свои опорни грапавини, по които да се изкачваш нагоре по вътрешните си стени, смела и стъписана от смелостта си, твърда и съмняваща се. Един сложен поетичен разговор води със себе си Жени Костадинова. И гласовете в него звучат ту ясно, ту грохотно като подземни води. А шумовете от познатия ни делничен живот сякаш избледняват.

Виолета Христова

Председател на Литературен кръг “Смисъл”                       

 

МААРА*

Тихо,
бездиханно тихо –
за да се чуя.

Тъмно,
непрогледно тъмно –
за да се видя.

Празно,
утробно празно –
за да се изпълня.

Олтар –
свещена
маара.

 

ОЧЕРНЕН ХЛЯБ

На върха
на благата дума падна
светкавица!
Изгори дома на Баща ми
и извика
безсънната птица.

Тя клъвна хляба очернен
и го отнесе – отвъд времето.
Небето се свъси и изля
своя гняв
върху моята словесна ерес.

Разпридани букви и фалшиви песни
като градушка заваляха.
На върха на езика
живеят
магьосници черни.
Една тяхна дума –
и… Пътят изчезва.

 

ПО-МАЛКО ОТ МИГ

Един миг само!
Само миг.

И бялата вода потича – мътна.
От езеро – във блато
и от тишина – във дума
са нужни само шепа кал – и кратък звук.

Един миг само!
Четвърт миг дори
ни дели от Бог
или от Сатана.