Любов – Елеонора Бойчева
Понякога те доизмислям. И рисувам.
В стари скицници. С изострен молив.
Понякога дори не съществуваш.
И си само сянка. Само спомен.
Понякога те търся. Във листата.
На гъста букова гора.
И откривам таралежи…
Като онзи – пред стълбището. У дома.
Понякога те виждам. Като чайка
или силует на празна чаша.
И те доизпивам бавно.
Като целувка на брега в онази вечер наша.
Понякога те чувам. Като шепот.
Или спряла на брега вълна.
И слушам колко си потребен.
В утрото ми. И в нощта.
Понякога те чувствам. Като пясък.
Между пръстите на дете.
А после те загубвам. С крясък.
И ставам цялата небе.
Понякога те има. Като песен.
Изпята единствено веднъж.
Но незаписана. И само вятъра
я помни и изпява в дъжд.
Понякога те няма. И няма. По много.
Като слънце след залеза. Като звезди през деня.
А може би просто те има по толкова,
колкото мога да си позволя.
* Текстът е част от книгата “Стриптийз“, 2020
* Снимка: личен архив
