Любов – Елеонора Бойчева

Публикувано от Иван Христов на

Понякога те доизмислям. И рисувам.
В стари скицници. С изострен молив.
Понякога дори не съществуваш.
И си само сянка. Само спомен.

Понякога те търся. Във листата.
На гъста букова гора.
И откривам таралежи…
Като онзи – пред стълбището. У дома.

Понякога те виждам. Като чайка
или силует на празна чаша.
И те доизпивам бавно.
Като целувка на брега в онази вечер наша.

Понякога те чувам. Като шепот.
Или спряла на брега вълна.
И слушам колко си потребен.
В утрото ми. И в нощта.

Понякога те чувствам. Като пясък.
Между пръстите на дете.
А после те загубвам. С крясък.
И ставам цялата небе.

Понякога те има. Като песен.
Изпята единствено веднъж.
Но незаписана. И само вятъра
я помни и изпява в дъжд.

Понякога те няма. И няма. По много.
Като слънце след залеза. Като звезди през деня.
А може би просто те има по толкова,
колкото мога да си позволя.

 

Автор: Елеонора БОЙЧЕВА

* Текстът е част от книгата “Стриптийз“, 2020

* Снимка: личен архив

TetraDkaTa