Най-красивата дума – Елеонора Бойчева

Най-красивата дума – Прошка. Най-красивото място – Прегръдката. Най-красивата гледка – Небето. Най-красивият човек – Обичаният. Най-красивият празник – Споделеният. Най-красивият звук – Смехът. Най-красивият подарък – Тишината. Най-красивото чувство – Удовлетворението. Най-красивта връзка – Любовта и Вярата. Най-красивото ястие – Сезонното. Най-красивото цвете – Неочакваното. Най-красивото питие – Водата. Прочетете повече…

Събирай се, човече – Елеонора Бойчева

Събирай се, човече. Събирай си парчета. От счупената вяра. От изгорялата надежда. От изпокъсаната ти любов. От разпилените сълзи. От нарязаното вчера. От парчетосаната ти душа. От залъците разочарования. От късовете си месо. От изпотрошените си кости. Събирай се, човеко. И сглоби се къс по къс. Най-лесен си за губене, Прочетете повече…

Понякога имам нужда – Елеонора Бойчева

Понякога имам нужда от високи сгради. И ниски очаквания. От шумни пространства. И тихи сълзи. От много хора. И самотни мисли. От ярки светлини. И тъмна стая. От бясна скорост. И бавно събиждане. От огромни градове. И тясно минало. Понякога имам нужда да се губя В градове, сгради, шумове, тълпи Прочетете повече…

Той съблича всичките ми страхове – Елеонора Бойчева

Той съблича всичките ми страхове и ми облича копринени целувки. Събува провалите ми днешни и ми обува мекичка вяра. Изтрива преструвките ми от лицето и фино му нанася усмивки. Разресва рошавата ми тъга и сплита щастие в косите ми. А после сваля всички фалшиви обещания от врата ми и нежно Прочетете повече…

Есен – Елеонора Бойчева

Пия кафе с Есента. Не е лоша компания. Мерим в листопади света. И хората – в прочетени страници. Играем на разни игри. Изразяваме времето в облаци Кичим асмите с пчели. И чушки сушим по прозорците. Говорим за отминали рани. Дето тя ми правила тайно. За дъждовната септемврийска раздяла. С лятото, Прочетете повече…

Понякога всичко, от което се нуждая е дъжд – Елеонора Бойчева

Понякога всичко, от което се нуждая е дъжд. Без слънце, дъга и светло във края му. Очакван, спокоен като завръщащ се мъж. И мъничко тъжен, като косата му – бялата. Понякога не искам да виждам небе. Дори да се сещам, че изобщо го има. Нека е мрачно – като сърдито Прочетете повече…

Докосвай ме така – Елеонора Бойчева

Докосвай ме така, както се чете поезия в неделя. Бавно. Леко. Дълго. Сякаш ме е писал любимият ти автор. Нежно. Внимателно. С интерес. Към всяка гънка. Препрочитай. Онези места от кожата ми – несъвършените. Рецитирай тихо белезите ми. Докосвай. Тялото ми е поезия. Писана в неделя. Докосвай го, сякаш си Прочетете повече…

Ръката е, за да дава – Елеонора Бойчева

Ръката е, за да дава. Да милва. Да хваща. Да държи. Да пуска. Да засажда. Да изкоренява. Да шие. Да поправя. Да бърка. Да троши. Да лепи. Да ориентира. Да изправи. Да меси хляб. Да бере труда си. Да се свързва. Да сее. Да прибира непослушни кичури. Да заглажда невидими Прочетете повече…

Геометрично – Елеонора Бойчева

Ти си многоъгълник. И във всеки от ъглите ти остри спирах за почивка. С теб движехме успоредно любовта си. Без точка на пресичане. Без точка на замръзване. Всъщност без точка. Някак 3,14 любов. В период. На някаква ненаучна вечност. И изведнъж засякохме телата си в неслучайна случайност, насред една съвършена Прочетете повече…

Любов – Елеонора Бойчева

Понякога те доизмислям. И рисувам. В стари скицници. С изострен молив. Понякога дори не съществуваш. И си само сянка. Само спомен. Понякога те търся. Във листата. На гъста букова гора. И откривам таралежи… Като онзи – пред стълбището. У дома. Понякога те виждам. Като чайка или силует на празна чаша. Прочетете повече…

TetraDkaTa