Не ме оставяй по бельо. ОСтави ме по мечти. Съблечи ми страховете. Събуй ми срама. Разкопчай го този мой фалшив смях. Остави ме по сълзи. Докосни бавно и леко. Почти пеперудено. Болката ми. Масажирай рахитното ми минало. Плъзни длан между желанията ми. И проникни в меката ми душа. Прави любов Прочетете повече…
Колко стихове за теб изписах… Колко стихове изтрих… Колко истории измислях… Колко разказа ти посветих… И не мога, и не мога, и не мога теб в реч мерена да побера. Все изтичаш между редовете ми с тревога от човешките ми опити да те смаля… Да те превърна в капка, в Прочетете повече…
В живота ти винаги ще има: Един човек като бисквитка към чая. Предвидим. Човек – млечна хапка към виното. Добродушен. Човек като маслинка към мартинито. Страстен. Човек като цигара към кафето. Токсичен. Човек като картофки към бирата. Веселяк. Човек като пура към скоча. Амбициозен. В живота ти ще има и Прочетете повече…
Най-красивата дума – Прошка. Най-красивото място – Прегръдката. Най-красивата гледка – Небето. Най-красивият човек – Обичаният. Най-красивият празник – Споделеният. Най-красивият звук – Смехът. Най-красивият подарък – Тишината. Най-красивото чувство – Удовлетворението. Най-красивта връзка – Любовта и Вярата. Най-красивото ястие – Сезонното. Най-красивото цвете – Неочакваното. Най-красивото питие – Водата. Прочетете повече…
Събирай се, човече. Събирай си парчета. От счупената вяра. От изгорялата надежда. От изпокъсаната ти любов. От разпилените сълзи. От нарязаното вчера. От парчетосаната ти душа. От залъците разочарования. От късовете си месо. От изпотрошените си кости. Събирай се, човеко. И сглоби се къс по къс. Най-лесен си за губене, Прочетете повече…
Понякога имам нужда от високи сгради. И ниски очаквания. От шумни пространства. И тихи сълзи. От много хора. И самотни мисли. От ярки светлини. И тъмна стая. От бясна скорост. И бавно събиждане. От огромни градове. И тясно минало. Понякога имам нужда да се губя В градове, сгради, шумове, тълпи Прочетете повече…
Той съблича всичките ми страхове и ми облича копринени целувки. Събува провалите ми днешни и ми обува мекичка вяра. Изтрива преструвките ми от лицето и фино му нанася усмивки. Разресва рошавата ми тъга и сплита щастие в косите ми. А после сваля всички фалшиви обещания от врата ми и нежно Прочетете повече…
Пия кафе с Есента. Не е лоша компания. Мерим в листопади света. И хората – в прочетени страници. Играем на разни игри. Изразяваме времето в облаци Кичим асмите с пчели. И чушки сушим по прозорците. Говорим за отминали рани. Дето тя ми правила тайно. За дъждовната септемврийска раздяла. С лятото, Прочетете повече…
Понякога всичко, от което се нуждая е дъжд. Без слънце, дъга и светло във края му. Очакван, спокоен като завръщащ се мъж. И мъничко тъжен, като косата му – бялата. Понякога не искам да виждам небе. Дори да се сещам, че изобщо го има. Нека е мрачно – като сърдито Прочетете повече…
Докосвай ме така, както се чете поезия в неделя. Бавно. Леко. Дълго. Сякаш ме е писал любимият ти автор. Нежно. Внимателно. С интерес. Към всяка гънка. Препрочитай. Онези места от кожата ми – несъвършените. Рецитирай тихо белезите ми. Докосвай. Тялото ми е поезия. Писана в неделя. Докосвай го, сякаш си Прочетете повече…