Понякога всичко, от което се нуждая е дъжд – Елеонора Бойчева

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Понякога всичко, от което се нуждая е дъжд.
Без слънце, дъга и светло във края му.
Очакван, спокоен като завръщащ се мъж.
И мъничко тъжен, като косата му – бялата.
Понякога не искам да виждам небе.
Дори да се сещам, че изобщо го има.
Нека е мрачно – като сърдито хлапе.
И малко студено – като скъпа витрина.
Понякога искам да нямам палто.
И боса да стъпвам по калната улица.
И никой да не пита какво, как, защо.
Да ме свързват единствено с близката лудница.
Понякога искам само мъничко дъжд.
И мрак, и мъгла, и студено мълчание.
Изгубиш ли пътя си на светло веднъж,
търсиш го в бурята на свечеряване.

 

* Текстът е част от книгата “Стриптийз“, 2020

* Снимка: личен архив

TetraDkaTa